Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Античен Пловдив продължава да разкрива своите тайни

Снимка: БНР архив

Още едно археологическо откритие бе направено в центъра на Пловдив – мраморна статуетка на богинята Кибела. „Форум Север“ , където е намерена античната фигура, се проучва от 1986 г. и представлява сърцето на античния град. Това е най-големият античен площад, открит на територията на България и един от най-големите на Балканите. Общата му площ е над два декара, а тази година изследователите са проучили около 250 кв. м. Разкрита е северната част на Агората – градският площад на Филипопол, както и комплекс от обществени сгради. Там, в античността, жителите на Филипопол участвали в политически и религиозни мероприятия, а търговците предлагали стоките си.

Статуетката на Кибела е открита в късноантичен пласт от началото на IV век, когато християнството се налага като религия на Балканите и всички езически символи са подложени на унищожение. Затова вероятно, по думите на ръководителя на разкопките Мая Мартинова, намерената фигура е опожарена и счупена:


Тя е изработена от мрамор с традиционната иконография. Кибела е седнала на трон, заобиколена от два лъва, а в лявата си ръка държи тимпан. Статуетката е датирана от края на II-III в. сл. Хр. Това е едно много добро произведение на малката мраморна пластика. Първоначално Кибела е фригийска богиня, олицетворение на майката природа. Почитана е предимно в Мала Азия. Чрез гръцките колонии, култът прониква и по нашите земи. През римската императорска епоха, откогато е нашата статуетка, тя вече се почита като покровителка на благосъстоянието на градовете и на цялата държава. Ние я свързваме предимно с фригийските преселници във Филипопол, чието присъствие е документирано.

Статуетката на Кибела не е единственото значимо откритие, на което археолозите попадат през 2019 г. Намерена е и мраморна плоча на старогръцки, запазена в осем реда. Надписът е част от императорско писмо, което е било изложено в северната, най-представителна част, на градския площад на Филипопол, за да стане достояние на всички. Мая Мартинова разказва за значението му:



Това писмо е написано в отговор на молба от името на града или от съюза на тракийските градове. От текста се разбира, че писмото е свързано с конкретен казус, за който на проверка са дошли двама пратеници. Поради липса на пълния текст, не става много ясно какъв е бил казусът, но се споменава глоба, която трябва да бъде изплатена. В края на писмото се говори за гражданин, очевидно с висок социален статус, който ще плати глобата. Надписът е датиран от края на втори, началото на
III в. сл. Хр. За съжаление името на императора не е запазено, но според епиграфа Николай Шаранков, става дума за император Септимий Север, който е наложил глоба на града, защото в борбата за императорския трон Филипопол е подкрепил неговия опонент Песцений Нигер.

В момента археолозите проучват културен пласт от римската епоха. Предстои им да документират четирите основни строителни фази в изграждането на Агората на Филипопол, които се отличават както с промяна на параметрите на откритото площадно пространство, така и с пластичната украса на портика.

Така например най-ранната колонада е в дорийски стил и е изработена от жълтеникав туф. По-късните архитектурни образци в римо-коринтски стил са изработени от мрамор. Ще бъдем щастливи, ако открием още епиграфски паметници – надписи, защото това са най-сигурните датиращи и ценни от научна гледна точка, находки – каза в заключение Мая Мартинова.

 

Снимки и видео: archaeologia-bulgarica.com

Още от категорията

 оглави тържествената Света литургия за Рождество Христово.

Рождественската Света литургия като молитва за изход от пандемията

В катедралния храм "Св. Александър Невски" Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит оглави празничната служба по повод Рождество Христово.  Патриархът поздрави християните с думите: "В дните и месеците на нови и..

публикувано на 25.12.20 в 10:36
Боянската църква

Духовните убежища на 2020 година

Изтичащата 2020 година преобърна изцяло представите за материалния свят, в който живеем. Сякаш пластовете в ценностната ни система се пренаредиха, за да потърсим истински важните неща в живота, които ни правят хора. А на тези, които губят посоката..

публикувано на 24.12.20 в 05:05

Честваме успението на св. Наум Охридски Чудотворец

На 23 декември Православната църква чества паметта на св. Наум Охридски Чудотворец, най-младия от учениците на светите братя Кирил и Методий. Той участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. Ръкоположен е за свещеник в Рим от папа Адриан II.  След..

публикувано на 23.12.20 в 11:41