Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изучаването на българския език – приоритет за българите в Албания

Представители на българското малцинство в Албания на хоро в центъра на Тирана

В продължение на векове територията на днешна Албания е влизала в пределите на българската държава. Българското население в Албания е автохтонно, така както и албанското, каза в интервю за Радио България историкът Йордан Колев.

Основното население на България е на 7800 години, на толкова години са и българите в Албания.Те обаче бяха официално признати като малцинство едва преди две години, на 12 октомври 2017 г. Това се случи след сериозни усилия от страна на всички политически партии в България, на известни обществени фигури в страната, на българските евродепутати в сътрудничество и с българските дружества в Албания като „Наша Гора”, „Дружеството за българо-албанско приятелство” и „Просперитет Голо Бърдо”, които представиха подписи в албанския парламент. Така всички албански граждани с български етнически произход в районите на Преспа, Голо Бърдо и Гора получиха официално правото да се назовават българи.

Представители на българското малцинство в Албания по време на откриването на XV Световна среща на българските медии, която тази година се проведе в Тирана

Ахмет Бала е председател на дружество „Българите в Албания“, което по думите му развива дейност на територията на цялата страна – Тирана, Дуръс, Вльора, Саранда, Берат, Люшня, Кавая, Кукъс. Основната цел на организацията е да идентифицира българите, които са напуснали родните си места.

В момента издирвам българи, знаещи български език и ми е много трудно да намеря, защото много от младите завършват и не искат да останат тук, споделя Ахмет Бала. Младите хора напускат историко-географските области, населени с българи, за да търсят препитание в големите населени места и това много затруднява самоопределянето им като етническа група и точното констатиране на техния брой. Оттук следват и трудностите, свързани с организирането на български училища, или курсове за изучаване на български език, които трябва да бъдат ситуирани именно в районите с най-компактно българско население. Започнаха емисии на български език по албанската телевизия. Това е прекрасно, но не е достатъчно – казва Ахмет Бала и допълва: –  Няма достатъчно училища. Има едно в Тирана и едно в Корча с малък брой ученици. Имаме нужда от повече учебници и книги, за да се усети българският дух. И за това трябва да работят повече както българските дружества, така и българската държава.

За нуждата от учебници и от обучение на български език в училище говориха пред Радио България и Йелиса Ходжа и Денада Соколи, ученички от Шищавец – най-голямото горанско село в Албания.

Те споделиха, че искат да продължат образованието си в България, но българският, който са учили в семейството, е по-различен от книжовния език и изпитват затруднения. Затова пък владеят отлично българските хора, които също са част от българската традиция, предавана на поколенията в района на Гора.

Бануш Кочи е директор на Средното общообразователно училище „Елез Кочи“ в Големо Острени /Острени и Мад/, община Булчиза, в историко-географската област Голо Бърдо. Според различни официални документи и статистики от края на XIX и началото на XX век в селото е преобладавало българското население. След Балканската война то влиза в границите на Албания.

Днес почти всички деца от района са с български произход, това са 15 села, където се говори български език – казва Бануш Кочи. – Големо Острени е най-голямото село с 300 домакинства, около него има и други села, където има общо 320 ученика. Те не учат български в училище, няма и неделно българско училище. Децата говорят домашен български, който са учили в семейството. Всичките ни празници са традиционни, характерни за нашия район. Народните хора децата ги учат главно имитирайки своите родители.

Поддържаме връзка с българския посланик в Албания, който ни подкрепя. Посетиха училището ни. Обещаха, че ще помогнат за кабинет по информатика, с различни учебни пособия. Помагали са ни и с чанти и тетрадки за децата. Посолството ни предлага много стипендии за София и други градове в България. За нас това е едно голямо преимущество, защото тук икономиката е слабо развита и това е една отлична възможност да образоваме децата си.

Според Бануш Кочи изучаването на български език е много важно, за да могат учениците да продължат образованието си в България.

Хаджи Пируши, основател на дружество „Просперитет Голо Бърдо“ и директор на българското неделно училище в Тирана, също смята, че трябва да се постави акцент върху обучението по български език. Намира за удачно изучаването му да бъде под формата на курсове, но не само в големите центрове на Албания, а и в селата където има българи. По думите му до момента поне 600-700 деца са завършили образованието си в България със стипендии. Броят им може да бъде увеличен именно чрез изучаване на български език от нашето малцинство в Албания. Досега най-големият ни проблем беше да бъдем признати, защото в Албания не се говореше, че има българи. Прекрасно е, че нашият 20-годишен труд най-накрая се увенча с успех. Сега на дневен ред идва образованието – категоричен е Хаджи Пируши.

Снимки: Весела Манчева, Уикипедия и личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Нидерландия провежда разследване за измами с обезщетения от България

Нидерландската служба за данъчно разузнаване и разследване (FIOD) отново разследва организирани измами със социални обезщетения от България, предаде БТА. Отделът "Социални обезщетения" е получил множество сигнали за лица, които неправомерно се..

публикувано на 17.04.24 в 16:05
Станимир Михайлов

Парламентът освободи управителя на Здравната каса

Парламентът освободи управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов. Решението беше взето със 116 гласа "за", "против" - 56 от ПП-ДБ, без въздържали се. Предсрочното прекратяване мандата на Михайлов, гласувано заради..

публикувано на 17.04.24 в 15:42
Снимки: БТА, БГНЕС

Колко ще струва Великденската трапеза на българите тази година

Кажи ми какво имаш на масата, за да ти кажа какво празнуваш. Така шеговито може да погледнем на празничния календар на българина от миналото до днес. Истината е, че трапезата винаги е била много важен елемент от битуването и празнуването ни. Великден..

публикувано на 17.04.24 в 13:30