Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Скулпторът Кирил Шиваров – от забравата към пиедестала?

Автор на едни от най-емблематичните скулптури в България, роденият през 1887 г. във Варна Кирил Шиваров приживе е признаван за безспорен творчески авторитет. В родния му град с любов го наричали „нашият скулптор“. През последните 10 години от живота си работи над редица значими проекти в София. Друг голям скулптор и негов съвременник Иван Лазаров казва: „Кирил Шиваров е новатор. Той пръв изчисти, европеизира формата на българската скулптура и създаде творби, които са гордост за нашите големи градове“.

Сред работите на Шиваров са лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка и бронзовите колоси на Христо и Евлоги Георгиеви до централния вход на Софийския университет - най-големите дарители за създаването на първото българско висше учебно заведение.

Негови са великолепните декорации на Съдебната палата, Българската народна банка и днешната Столична библиотека, увеличението на лъвската фигура на Паметника на Незнайния войн в София, Фонтанът на сирените в Морската градина на Варна и първият паметник на Аспаруховия воин у нас.

Въпреки богатото наследство, което ни оставя, името му днес за мнозина е неизвестно, а част от творбите му са обречени на саморазруха. Дългогодишната изследователка на творчеството на скулптора Румяна Иванова обяснява този парадокс с факта, че Шиваров не е участвал в художнически сдружения, към които е насочен фокусът след 9 септември 1944 г.

От 1997 г., когато се върнах в родната си Варна, аз се опитвам да извадя от незаслужена забрава името на Кирил Шиваров - един от най-видните български скулптори, които градят облика на българската художествена култура през ранните десетилетия на ХХ век“, казва изкуствоведката, която е автор на две книги за твореца – „Кирил Шиваров и Варна: Творби на скулптора в родния му град“ и „Кирил Шиваров – скулпторът“.

Роден в семейството на дърворезбар, Шиваров черпи от извора на българската възрожденска традиция в пластичното изграждане на формата. Изучава декоративно-приложни изкуства в Прага, а после завършва Художествената академия във Виена при Едмунд Хелмер. Възприемайки различните стилови влияния, той изгражда свой личен подход. Нарежда се сред пионерите у нас в синтезирането на скулптурата и архитектурата. Преобразява частни домове, банки, хотели и учреждения, хармонизирайки скулптурните композиции с архитектурния облик и духа на сградата, посочва изследователката.

Надарен с изключителна енергия, Кирил Шиваров се превръща в душа на артистичната бохема, по проектите работи наравно с обикновените работници, а опита си с готовност предава на младите.

Във Варна, под егидата на Варненската търговска камара, Шиваров създава първия у нас курс по декоративна скулптура, в който обучава талантливи деца. Впоследствие те стават негови помощници. Но също така съдейства на учениците си, когато решат да се обособят като самостоятелни творчески личности“, подчертава Румяна Иванова.

Кирил Шиваров е сред пионерите в различни области на българската скулптура. С редица творби от второто десетилетие на ХХ век той полага основите на скулптурната маринистика у нас, а по време на войните създава произведения със сатиричен коментар на случващото се на фронтовата линия, като неизменно представя българския воин като герой. Всъщност, той е и най-често каненият ни скулптор за създаването на военни паметници, уточнява Румяна Иванова, като подчертава, че въпреки многобройните му творби в тази област, Шиваров никога не работи по шаблон. Всеки паметник има свое индивидуално решение, ситуиране в околната среда, мащабиране и адрес към регионалната история.

Смъртта намира скулптора внезапно в едно утро на 1938 г., когато по време на работа над каменната пластика на Съдебната палата в София вдига заедно с работниците 250-килограмов капител, разказва Румяна Иванова.

Следвайки мисията си да извади от забравата творчеството на Кирил Шиваров, изкуствоведката е готова със сценарий за филм, като се надява да получи подкрепа за създаването му. За целта е събрала богат документален материал, непоказван досега. Ако лентата излезе на екран, това ще бъде първият документален филм, посветен на блестящия ни скулптор.

Снимки: nationalgallery.bg, wikipedia.org, Миглена Иванова

Галерия

Още от категорията

„Тайната вечеря”, стенопис в църквата „Св. Неделя” в София, художник Иван Мърквичка

Платформа представя художниците, работили в църквите на София от 1878 до 1944 г.

Нова платформа представя художници, резбари и зографи, работили в църквите на София от 1878 до 1944 г. Тя е проект на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, който се осъществява с финансовата подкрепа на Столична..

публикувано на 26.11.21 в 19:26

„Чичо Коледа“ – смешно-тъжна история за истинските човешки мечти

Всяка премиера на нов български игрален филм е повод за радост. А когато точно месец преди Коледа имаме възможност да се потопим в емоцията на празника и да усетим, чрез големия екран, топлината от най-съкровените човешки мечти и желания, удоволствието е..

публикувано на 26.11.21 в 10:31
Велислав Минеков и Розлин Башло

Министри обсъдиха общи френско-български проекти в културата

Министърът на културата Велислав Минеков разговаря в Париж с френския си колега Розлин Башло. Двамата са договорили да се изготви окончателен вариант на Меморандум за съвместна работа по проекта за създаване на Световен културен център на остров..

публикувано на 26.11.21 в 10:04