България е в Югоизточна Европа, където се предполага, че климатът е по-мек, че има повече слънчеви и топли дни и че рядко се налага допълнително отопление на жилищата и служебните офиси. Истината обаче е, че страната е на Балканския полуостров, и от самото име на полуострова може да се предположи, че е планинска и често от тези планини идва хлад, дъжд и сняг. Поради тази причина климатът в България се определя като континентален с ясно изразени четири сезона, въпреки всеобщото затопляне на климата на планетата.

Зимата тук си е зима, температурите често падат под нулата, има дъждове и снеговалежи. Без отопление на жилищата и служебните офиси не може да се мине поне в продължение на 4-5 месеца в годината.

Според статистиката на Евростат обаче 33,7% от българите през 2018 г. не са могли да се отопляват адекватно. Това е най-високият дял в ЕС, където 7% от хората са казали, че имат проблеми да си плащат отоплението. Радостно е все пак, че през последните 12 години българите без или с недостатъчно отопление намаляват значително. През 2006 г. почти 70% са заявили, че не са могли да си позволят да отопляват дома си достатъчно, а през 2017 г. така са отговорили 36,5%.

Това намаляване на броя на студуващите може би се дължи и на мерки за подпомагане от социалните институции. Става дума по-специално за Агенцията за социално подпомагане (АСП), която отпуска на нуждаещите се парични помощи за отопление. Те в последните няколко години нарастват и бройката на подпомаганите домакинства този отоплителен сезон достигна 253 хиляди при по-малко от седем милиона население. От АСП изчисляват, че издадените заповеди за отопление са със 17% повече. На одобрените домакинства се отпускат за петте месеца на отоплителния сезон общо по 240 евро. С тези пари те купуват дърва за огрев, въглища, пелети или брикети – все горива, които съдържат много пепел и фини прахови частици, които силно замърсяват въздуха. Това важи в особено голяма степен за по-малките български градове и селата, където за отопление може да се използват единствено твърди горива или електрически ток, защото там централно отопление и газ, освен в бутилки, няма. Да се отопляваш с електричество излиза прекалено скъпо, а газта в бутилки изисква постоянно снабдяване с пълни бутилки и монтирането на скъпи уреди. Така през зимата, иначе красивите български малки градчета и села, имат една от най-замърсените с фини частици атмосфери. Освен всичко друго, това замърсяване е в пълно противоречие с идеите и изискванията на т.нар. „Зелена сделка“ на ЕС, според която до 2050 г. нетните въглеродни емисии трябва да бъдат сведени до нула. Премиерът Бойко Борисов се опита да успокои духовете в страната по този проблем, казвайки, че „Успех е това, че в пакта за въглероден неутралитет, който означава нулеви емисии до 2050 година, всяка държава сама определя енергийния си микс”. Той подчерта, че е важно да бъде дадено необходимото време, така че процесите да протекат плавно и да не пострада нито енергийният микс, нито миньорите и другите работещи в сектора на енергетиката.

Много наблюдатели, анализатори и експерти обаче смятат, че това ще бъде голям проблем за България и противниците на този пакт в страната вече надигат глава. Ръководството на един от двата най-големи профсъюза в България – Конфедерацията на независимите синдикати, открито заяви, чеБългария ще е най-губещата страна членка на ЕС от така наречената "Зелена сделка", очевидно имайки предвид вероятното затваряне на въглищните мини в комплекс Марица Изток и трите електроцентрали, работещи с тези лигнитни въглища, което ще остави без работа десетки хиляди българи. Ако тук добавим и средствата, които ще бъдат необходими за българските домакинства да се снабдят със скъпоструващи незамърсяващи отоплителни уреди и инсталации, проблемът добива застрашителни размери и решаването му ще бъде поставено под съмнение.