В началото на новото хилядолетие преместването на хора от града към селото започна да се оформя като тенденция в България. Причините бяха чисто икономически - около 20% от предприятията в страната предпочетоха да развиват дейността си в провинцията, заради по-ниските разходи.
През последните години, според данните на Националния статистически институт, преселението от града към селото отбеляза по-голям относителен дял спрямо обратното направление - от селото към града: 26,3 срещу 21 процента. Тази тенденция се затвърди и от стремежа на много млади семейства да търсят по-здравословни форми на съществуване. От друга страна много хора със свободни професии също предпочетоха свободния живот и чистия въздух на село. Селата около столицата също се напълниха с градски жители, които избягаха от шума и мръсния въздух.
С разрастването на пандемията от коронавирус много градски жители, които притежават имоти в селските райони предвидливо се преселиха на село, още преди забраната за придвижване. Основната причина за преселението към селските райони този път е възможността хората да прекарат карантината извън ограниченията на градската среда.
Такъв е примерът и с община Тунджа, близо до областния град Ямбол, където след въвеждането на пропускателния режим са подадени над 900 заявления за промяна на адресната регистрация. По думите на секретаря на общината Андон Кръстев се очаква тази цифра да нарасне двойно. По негова информация най-предпочитани се оказват селата в 15-километровата зона около Ямбол. Според него тези, които сменят адресната си регистрация са по-скоро хора, които отдавна живеят там, но поради една или друга причина не са искали да се пререгистрират.
Оживление в селските райони се забелязва и около Кюстендил, съобщава кореспондентът на БНР Кирил Фалин. Така например селото на художника Владимир Димитров - Майстора, Шишковци, се превърнало в убежище за софиянци, които имат къщи там. Още през февруари броят на хората, които живеят там значително нараснал. По думите на кметицата Илиана Петрова причината е, че много хора не са на работа заради ограничителните мерки и са се върнали по родните места:
"Много от хората имат тук къщи, живеят по стечение на обстоятелствата в София, в големите градове и сега се връщат - отбелязва тя. - Най-често правим настоящи адреси на хората, за да могат да пътуват и да се връщат. Налага им се да излизат за лекарства, има пропускателни пунктове".
Пак близо до Кюстендил, в село Трекляно също са се завърнали доста хора от градовете, съобщава Василка Кирилова от общинската управа:
"Те не излизат много. Знаят, че не трябва да правят контакти много. Докарали са си храна, други неща и си стоят вкъщи", отбелязва тя.
В настоящия момент селата се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот, тъй като съчетават чист въздух, спокойствие и по-добри условия за оцеляване по време на изолация.
Снимки: Божидар Чолаков, Кирил Фалин
Столичният кмет Васил Терзиев настоява в писмо до министъра на културата и директора на Националния институт за недвижимо културно наследство да бъде възстановен статутът на недвижими културни ценности на 17 сгради в центъра на София. Сградите са..
Единайсет пътници пострадаха в катастрофа с български автобус , съобщи Генералното ни консулство в Одрин. Превозното средство, което е пътувало от Истанбул за Добрич, е излязло от платното, ударило се е в дърво и се е преобърнало вчера на обед на..
Забавни физични експерименти от всички области на физиката, демонстрации на методи за търсене на нови светове в Космоса, необходимите условия за да наречем една планета "близнак на Земята", среща с българските търсачи на екзопланети към катедра..
В отговор на слушателски въпрос в серия от публикации Радио България представя на своята многоезична аудитория документите, даващи право за..
До 30 април във фоайето на софийския Нов български университет може да се разгледа изложбата "Солидарни с Украйна! Ужасът на войната срещу Украйна в..
За изборите за български и Европейски парламент, които ще се проведат на 9 юни, към този етап се планира да бъдат отворени секции в 60 държави,..