Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” в София е петият по големина християнски храм в Европа. Основният му камък е положен на 19 февруари 1882 г. Това става на четвъртата годишнина от освобождението на България от турско робство, която по стар стил се отбелязва на тази дата. Храмът е изпълнен в неовизантийски стил. За строителството му са използвани над 30 вида мрамор, а цялата вътрешност е богато изрисувана с фрески.
Камбанарията с кръста е най–високата точка на храм-паметника „ Св. Александър Невски“. До нея се достига по тясна вита стълба с 220 стъпала.
Камбанарията се извисява на повече от 50 метра височина и е мястото, на което са разположени 12 камбани. Камбаните са изработени в Москва и са дарени през 1911 година.
Всички камбани се бият ръчно. От 1982 година съвсем доскоро тази отговорност имаха Мария Зъбова (на снимката) и нейните помощници. За да се получи изящната мелодия са необходими поне трима.
От дванайсетте камбани най-голямата е с тегло 10 тона, а най-малката е едва 7 кг. Общото им тегло е 23 тона. Когато забият всички заедно, звукът може да се чуе надалече.
Днес, вече прехвърлила 90 години, Мария Зъбова е отстъпила това свято задължение на други.
Според църковните изисквания има два вида биене празнично и траурно. Празничното оповестява началото на богослужението и призовава миряните в храма. Траурното се извършва на Разпети Петък и при заупокойните служби. В него участват само двете най-големи камбани, като биенето им е бавно и през равни интервали от време.
Чуйте как звучат камбаните на духовния символ на българската столица – катедралата „Свети Александър Невски”:
Камбанният звън поради своята специфика се записва доста трудно и по особен начин. Сложна техника се налага да се използва и в случаите, когато камбаните са на трудно достъпни места или окачени на тесни или изгнили от времето дървени камбанарии.
Заради позлатените си куполи, храм –паметникът е наричан „златното сърце на София”.
Снимки: Ани Петрова
Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..
26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...
Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..
Създателят на вътрешната организация за освобождение на България Васил Левски при формиране на революционните комитети в българските земи първи включва..
След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след..