Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великден е!

Чуйте камбаните на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

Снимка: Ани Петрова

Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” в София е петият по големина християнски храм в Европа. Основният му камък е положен на 19 февруари 1882 г. Това става на четвъртата годишнина от освобождението на България от турско робство, която по стар стил се отбелязва на тази дата. Храмът е изпълнен в неовизантийски стил. За строителството му са използвани над 30 вида мрамор, а цялата вътрешност е богато изрисувана с фрески.



Камбанарията с кръста е най–високата точка на храм-паметника „ Св. Александър Невски“. До нея се достига по тясна вита стълба с 220 стъпала.



Камбанарията се извисява на повече от 50 метра височина и е мястото, на което са разположени 12 камбани. Камбаните са изработени в Москва и са дарени през 1911 година.

Всички камбани се бият ръчно. От 1982 година съвсем доскоро тази отговорност имаха Мария Зъбова (на снимката) и нейните помощници. За да се получи изящната мелодия са необходими поне трима.



От дванайсетте камбани най-голямата е с тегло 10 тона, а най-малката е едва 7 кг. Общото им тегло е 23 тона. Когато забият всички заедно, звукът може да се чуе надалече.



Днес, вече прехвърлила 90 години, Мария Зъбова е отстъпила това свято задължение на други.



Според църковните изисквания има два вида биене ­празнично и траурно. Празничното оповестява началото на богослужението и призовава миряните в храма. Траурното се извършва на Разпети Петък и при заупокойните служби. В него участват само двете най-големи камбани, като биенето им е бавно и през равни интервали от време.

Чуйте как звучат камбаните на духовния символ на българската столица – катедралата „Свети Александър Невски”:




Камбанният звън поради своята специфика се записва доста трудно и по особен начин. Сложна техника се налага да се използва и в случаите, когато камбаните са на трудно достъпни места или окачени на тесни или изгнили от времето дървени камбанарии.

Заради позлатените си куполи, храм –паметникът е наричан „златното сърце на София”.

Христос воскресе!

Снимки: Ани Петрова

Още от категорията

Общ изглед от Кюстендил 1927 г. / Снимка: РИМ Кюстендил

Дигитален архив ще пази жива историята на индустриалното ни наследство

Фабрики, железопътни съоръжения, мостове, кланици, вградили в себе си историята на бурното развитие на промишлеността от първите десетилетия на миналия век, днес биват събаряни или се “самозапалват” и рушат. За да запази свидетелство за тези ценни..

публикувано на 12.06.21 в 10:35

Диалогът между изкуството и властта в България през 70-те години на ХХ век

„Човечеството е дотолкова същото във всички времена, че историята не ни информира за нищо ново или странно в този момент. Променят се само моралните и етични норми“ −с този цитат на Дейвид Хюм от „Изследване на човешкото познание“ (1748 г.) започва своя..

публикувано на 04.06.21 в 10:26
Снимка: Facebook / @regionalhistorymuseumsofia

В София представят изложбата „Приложно златарско изкуство“

Днес в Регионалния исторически музей – София се открива изложбата „Приложно златарско изкуство“. Златарството , наричано още „куюмджийство“, е един от най-престижните занаяти и е сред първите, които се развиват по българските земи още през..

публикувано на 03.06.21 в 06:15