Въпросът за излизане от кризата, породена от Covid-19, става все по-актуален в България. На този етап решаването му е свързвано предимно с мерки за подпомагане на най-засегнатите звена в икономиката – малките и средни предприятия. Потвърждение за това е насроченият за днес Национален бизнес уеб форум 2020, организиран от сдружението Обединени бизнес клубове с подкрепа от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните. Основната тема - "Мерки в подкрепа на малките и средни предприятия по време на извънредното положение и след това" – ясно показва, че на дневен ред вече са действията след извънредното положение в страната, което се очаква да приключи на 13 май, ако не и по-скоро.
Министърът на труда и социлната политика Деница Сачева вчера даде да се разбере, че действащите от март насам мерки в подкрепа на малките и средни предприятия ще останат в сила и след извънредното положение, до средата на юни. Към днешна дата тежестите по съхраняване на заетостта се поделят между държавата и бизнеса в съотношение 60 към 40, но министърът даде да се разбере, че то може да бъде променено в посока на по-малък ангажимент на бизнеса.
Националния бизнес уеб форум днес ще дискутира и обявения преди две седмици нов пакет от мерки на така наречения Фонд на фондовете. В подкрепа на различни предприемачески и обществени групи, в този фонд държавата е съсредоточила над 600 млн. евро /над 1 млрд. и 200 млн. лв./. Но обект на дискусия ще бъде и използването на ресурси по линия на програми, които се управляват директно от Европейската комисия и ЕС. Вчера Европейската комисия одобри предложение на Фонда на фондовете за облекчаване на условията за ползване на финансови инструменти в подкрепа не само на малки и средни предприятия, но и на стартиращи компании. С това разрешение близо 150 милиона евро (приблизително 294 милиона лева) вече са достъпни и за около 400 стартиращи и иновативни компании в сферите на биотехнологиите, роботиката, информационните технологии, фармацията в България.
В момента правителството е изправено пред една изключително трудна задача. От една страна, заради критики от опозицията, че няма план за излизане от кризата, то е принудено да действа бързо. Но от друга страна, действията му трябва да са изключително предпазливи заради непредсказуемата - не само на национална, но и международна обстановка, породена от пандемията. Заради тази несигурност вчера правителството прие една предпазлива Конвергентна програма на България за периода 2020-2023г., в която се въздържа от конкретни данни в средносрочен план и говори предимно за очаквани развития в консолидирания държавен дълг и дефицит и за предполагаеми ефекти от мерките за преодоляване на ограниченията в стопанския живот. За разлика от конвергентната програма обаче, мерките за излизане от кризата трябва да са основно в краткосрочен план. Какъв ще е планът на управляващите за излизане от кризата вероятно ще се разбере скоро.
За 10 години износът на България за Испания се е увеличил със 73%, а последните години бележи рекордни стойности в историята на икономическото сътрудничество между двете държави. В периода 2017-2019 г. стокообменът с Испания надхвърля 2 млрд. евро..
Ако България не влезе бързо в еврозоната, рискува да остане дълго в "чакалнята за еврото", каза пред БНР служебният финансов министър Росица Велкова. Като възможна дата за приемане на общата валута тя посочи 1 юли 2024 г. Очаква се през лятото..
Еврокомисията приветства постоянната амбиция на България да се присъедини към еврозоната, когато бъдат изпълнени всички критерии за това, заявиха от институцията за БНР след новината, че въвеждането на еврото няма да е на 1 януари 2024 г., както реши..
Министерството на финансите прие концепция на проектозакон за държавния бюджет за 2023 година, съгласно която дефицит от 3% ще се постигне през..
От 2024 г. месечната минимална работна заплата се предвижда да достигне 940 лева, каза в интервю за БНР министърът на финансите Росица Велкова. Това е..