Аскетичната красота на средновековния храм „Св. Георги Победоносец”

4
Снимка: Албена Безовска

Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на църквата са отнели десетилетия, но загадките около историята ѝ остават. Това е най-старият средновековен храм в района, истинско историческо съкровище. Ако имате път към югозападната част на България, непременно го посетете. Колкото и емоционално да ви разказваме за това място, нищо не може да замени живия контакт с аскетичната тайнствена красота, сътворена от ръцете на незнайни майстори.

Няма точни сведения кога е била построена църквата, не е запазен и ктиторски надпис. Но са открити стенописи от различни векове, представляващи редки паметници на църковната живопис. Най-ценни са изображенията, датиращи от XI-XII век, изключително рядко срещани в България и дори на Балканите, научаваме от младия д-р Явор Митов от Историческия музей в града. Той разказва за косвените източници, от които изследователите черпят сведения:


„Това са публикации от учени, занимаващи се с изкуствознание, а също историци, които изследват старинни документи. Съдейки по архитектурните особености, храмът е построен в края на XI, началото на XII в. По онова време земите на Кюстендил и Колуша (тогава самостоятелно селище − бел. ред.) са се намирали под византийска власт. Може да се предполага, че някой местен управител е направил дарение и е построил храма, но няма точни доказателства. Във „Виргинската грамота“ (издадена през втората половина на XIII в. от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ при Скопие – бел. ред.) за пръв път се споменава метох Св. Никола в Колуша до Велбъжд (средновековното име на Кюстендил). Проф. Лиляна Мавродинова, един от големите наши учени в тази област счита, че храмът по онова време е бил посветен на Св. Никола, а в последствие това е било променено.

Зографите, изписали най-ценния пласт, са били наистина изключителни. Предполага се, че са пристигнали от Солун или от Охрид. Установено е, че са използвали много скъпи бои, в които има примеси на злато. Явно дарителите са били доста заможни. Що се отнася до архитектурата, предполага се, че е дело на майстори от Константинопол. Впечатляващо е, че в такова отдалечено място е била направена тази прекрасна църква. “

По-късните стенописи също са ценни, защото разкриват отделни епохи в църковната живопис. Има дори изображения, датирани преди XI век, но те са фрагментарни и не дават материал за научни заключения. Добре запазено е изображение на Свети Йоан Предтеча, датиращо от XV век. Следващият пласт (от XVI век) е съхранил прекрасни изображения на Свети Йоан Кръстител и Свети Сава Сръбски.

Последното цялостно изписване е направено след Освобождението на България от османско иго, между 1878 и 1882 г. Самата сграда е сравнително малка по площ − дълга 10 м, широка 8.70 м. Църквата е кръстокуполна, от типа „кръст в квадрат“, каквито са още няколко изключително ценни исторически паметници у нас.

„Храмът може да бъде сравнен само с няколко църкви в България, които са от този период и имат има същата архитектура – пояснява Явор Митов. − Това са църквите в Земенския манастир, в с. Паталеница, наскоро реставрираната църква в гр. Рила (с уникални стенописи от края на XII век). Сравняват художествената стойност на най-старите стенописи от „Св. Георги“ с тези от Боянската църква, направени по същото време. Но има разлика в градежа. Църквата в Колуша е с тухлен градеж, който е по-скъп като техника, в сравнение с каменния. Всичко говори за наистина влиятелни ктитори, които са били част от императорското семейство или от местна провинциална византийска аристокрация.“

Съществува хипотеза, че в църквата се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман (1323–1330), убит в битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. А в двора ще видите сграда, която наричат „Възрожденското училище“. През годините тя е приемала различни функции. Сега е музей към църквата.


„Експозицията, поместена във Възрожденското училище, впечатлява с изложените в нея стенописи от различните исторически пластове, свалени от църквата. Залата на горния етаж е за изложби, свързани главно с църковната история и култура. Интересът към този паметник на културата е много голям, особено през последните години. Прави впечатление, че има много посетители и от Европа – историци, гости на града.“


Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Албена Безовска

Галерия

Още от категорията

Карлово вдига къщата на Левски от пепелта и я пази като светиня

Родната къща на Васил Левски – идеолог и организатор на българската национална революция през ХIX век, е сред най-посещаваните в миналото и днес мемориални музеи в България. Домът на Апостола на българската свобода в гр. Карлово представлява скромна..

публикувано на 09.06.16 в 11:34

В района на Белоградчишките скали са закодирани познания на древните за света

Необичаен каменен пейзаж се разстила в северозападния кът на България. Това са Белоградчишките скали, всяващи респект и благоговение с издигащите се към небето каменни грамади. Районът е надупчен със зейнали към царството на Хадес пропасти, каньони и..

публикувано на 17.03.16 в 09:45

Крепостта „Траянови врата“ блести в българската история

„Вечна слава на героите!“ Всеки българин прочита с трепет тези думи, гравирани върху каменна плоча от ново време, поставена тук от наши съвременници. Крепостта „Траянови врата“ се намира на около 60 км южно от София, близо до магистрала „Тракия“ в..

публикувано на 01.03.16 в 11:16