Спасовден е народното име на празника Възнесение Господне, който православната църква отбелязва на четиридесетия ден след Великден. В нашата фолклорна традиция той е свързан преди всичко с поверието, че в четвъртък преди Великден на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат.
На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще „сеят“ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.
И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“.
Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.
През седмицата, наричана Русалска, ходят и Русалиите – мъжки чети, винаги с нечетен брой участници. Техният водач се нарича ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всякакви билки. Носят тояга от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа сила.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „русалската“ или „самодивската“ болест (причинена от лоши въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специален обреден танц около болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален съпровод като постепенно ускоряват темпото, достигайки екстатично състояние. Когато екзалтацията е в своя краен предел, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и така болестта е прогонена. След приключване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, за да се пречистят и тогава се връщат към обикновения си начин на живот. Счита се, че русалските игри са наследство от дълбока древност.
На Спасовден празнуват всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасимира, Сотир и др.
Още за традициите по Спасовден и песните, с които народът ни ги възпява – вижте ТУК.
Снимки: Държавен архив - Перник, БНР-архив
Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..
Ямбол е "Кукерландия"! Над 45 маскарадни групи от България ще дефилират на 17 март на 25-ото юбилейно издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“. Стартът на състезателните дефилета е от 9:00 часа на сцената до фонтана в Градския..
Мартеницата е един от символите на България – считан за предвестник на пролетта и прогонването на мрака. Всяка година на първи март, дори далеч от родината, българите закичваме близки и приятели с усуканите бели и червени конци, с..
Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния..