Да си жител на горнооряховското село Първомайци е истинска привилегия. Земята е плодородна, а природата е благосклонна към местните жители, които живеят в хармония с нея и се наслаждават на красивите гледки, разкриващи се по поречието на Янтра.
Село Първомайци е образувано през 1955 г. от обединението на двете селища – Темниско и Сергювец. Смята се, че историята им започва около XII век, а първите писмени сведения за тях са от 1347 година, когато българският цар Иван Александър подписва документ, в който се споменава за съществуването на селата на това място.
Възнесение Господне е денят от църковния календар, на който местните честват празника на с. Първомайци. Тази година тържествата за Спасовден, както е популярен този празник, няма да се състоят, поради епидемията от Covid-19. В двете църкви на селото, издигнати в чест на Христовото възнесение, ще бъде отслужена литургия. Традиционният курбан, който се прави там всяка година, се отлага, засега за неопределено време, съобщи за Радио България кметът на селото Ясен Янков.
И макар празникът днес да е по-скоро в душите, отколкото на мегдана, ние ви припомняме една наша среща с жители на Първомайци, които разказват за оживения и пълноценен живот на село, за празника, посветен на местната гозба „разсол“ – ястие, което се приготвя специално за събора на Спасовден, за прочутите градинари от този край, за така наречените колани на кори и още много други неща.
Защо първомайци толкова се гордеят със своето село, вижте ТУК.
Неделята след Месни заговезни е последният ден, в който всички решили да следват Великия пост по Православния календар вкусват млечни продукти, риба и яйца. Затова на Сирна Неделя, преди да пристъпят към същинското лишение от животинска храна, вярващите..
Майчиният език е този, с който се различават хората от различни народи, но в същото време и сближава тези, които го говорят. Всички обичаме майчиния си език, но тъй като хората са социални същества, те могат да научат и други езици и по този начин..
Композитор, диригент, самороден талант, уникално явление в българската култура, Дико Илиев е автор на десетки хора, ръченици, но също на валсове, маршове и други произведения за духов оркестър. От десетилетия с неговото "Дунавско хоро" българите започват..