Археологическо лято 2020 - част I

Цитаделата край Свищов и Добруджанското деспотство

Перперикон
Снимка: БГНЕС

В колективното съзнание понятието археология най-често се свързва с разкопки и търсене на съкровища, обвити в мистерия. А истинските съкровища в очите на археолозите са артефактите, частици от пъзела на историята, разкриващи неразгаданите тайни на предците ни.

Макар и оскъдно финансирани, с всяка изминала година археологическите проекти в България успяват да разгърнат нови любопитни страници от живота през изминалите хилядолетия. С известно закъснение, заради пандемията с Covid 19, проучванията на най-голямата базилика в Родопите от раннохристиянския период (V -VI век) на Перперикон и тази година продължават.

„Ще работим на Перперикон от последната седмица на юни до средата на септември – отбеляза пред БНР проф. Николай Овчаров. – По отношение на другите ни разкопки има промяна. Това, което изследвахме миналата година - Цитаделата край Свищов, една от най-добре запазените български средновековни крепости, ще продължим през октомври. Тези разкопки ми дадоха идеята за написването на историко-археологическата книга "Дракула - българската версия", свързана е със Свищовската крепост.


Малцина знаят, че влашките и молдовските воеводи и по-специално Влад Цепеш (Дракула) са говорили на чист български матерен език чак до 17 век. Това не го казвам, за да се противопоставям на съседите ни, а защото ние българите трябва да знаем истината. Много е важно археологът да бъде и добър историк, за да обясни качествено това, което открива между земните пластове, съхранили историческото минало. Чисто археологическите методи не са достатъчни.“

На същото мнение е и доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, която се надява и тази година да получи финансиране за проекта край Калиакра, защото разкопките там вървят изключително успешно. Става дума за бившата столица на Добруджанското деспотство (българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век):

"През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облекло и т.н. – разказа в интервю за БНР доц. Петрунова. – Преди това намерихме и една уникална нефритена китайска катарама - нетипична за българските земи. А миналата година, един от гробовете в некропола, който проучвахме, се оказа особено богат. В него беше погребан млад мъж с много хубави дарове. Сред тях беше и златен пръстен с по-добра изработка от тази на пръстена на цар Калоян, с надпис "Георги Големия" и монограм на Палеолозите.

Разкритието породи много въпроси около произхода на този мъж, който вероятно е свързан с Добруджанския деспот Добротица. За да достигнем до историческите факти работим с много други изследователи, които разчитат надписите, правят анализ на предметите, тъканите, костите. Всъщност именно одеждите, с които е погребан „Георги Големия“, говорят, че той е бил много важна личност, най-малкото богат аристократ."

И тук идва най-трудният момент - подреждането на артефактите в достоверна картина, която правдиво да обрисува отминалата слава на едно от последните средновековни български царства.

Редактор: Дарина Григорова / по интервюта на програма „Христо Ботев“ на БНР/

Снимки: Здравка Маслянкова и БГНЕС

Още от категорията

Констанца Ляпчева – благодетелката на всички български деца

Във време, в което съдбините на народите все още се решават от овластените според повелята на силата мъже, една българка се качва на международната трибуна, за да постави значими и до днес въпроси, засягащи женските и детските права. През 1930 г...

публикувано на 12.06.20 в 12:01
Снимки: @BulgarianArchives

Държавна агенция „Архиви“ представя 47 дигитални изложби

През т.г. Държавната агенция “Архиви” няма да отвори изложбената си зала, за да отбележи с документално събитие от историята на България Международния ден на архивите. Извънредната ситуация заради коронавируса обаче се превръща в шанс на днешния..

публикувано на 09.06.20 в 10:59
Мраморната женска глава, открита при разкопките на античния град Хераклея Синтика през октомври  2018 година

Археологическо лято 2020 - част II

Между пластовете на времето, в небезизвестната местност Рупите, край Петрич, земните недра съхраняват историята на Хераклея Синтика , основана в IV в. преди Христа. Изследователите предполагат, че основите на града са положени по времето Филип II,..

обновено на 08.06.20 в 01:10