Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За нестинарството – разказ от първо лице

Георги Илиев: „Необходими са чистота на духа и стремеж към знание”

4
Снимка: предоставена от Георги Илиев

Древен обичай, изпълняван от затворена общност, нестинарството от векове е обгърнато в тайни и мистика. През 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“. Много учени го свързват с древните траки, макар че няма точни сведения за произхода, нито за тайнствата на ритуалите. 

Информацията, която намираме днес, е по-скоро за външните, видимите елементи на празника. Истинската същност и тайнствата се предават от по-възрастните нестинари на хора, усетили истинска връзка с ритуала и общността. Нестинарството се пази в няколко села на Странджанския край (Югоизточна България) и Северна Гърция, сред потомците на преселници от Източна Тракия. 

У нас нестинарите най-често изпълняват своя танц върху огъня като кулминация на празника в чест на св. св. Константин и Елена на 3 юни (по стар стил). В началото на ХХ век нестинарството е било отричано и от църковната, и от светската власт, а по време на социализма – забранявано. У нас се възражда постепенно след 1989 г. В Гърция обичаят е практикуван без прекъсване, но някои елементи са претърпели промени.

„Убеден съм, че нестинарството се предава по наследство, но това не е достатъчно. Много неща трябва да научиш и да знаеш какъв е смисълът на ритуалните действия“ − казва Георги Илиев, наследник на два нестинарски рода, преселили се в с. Костѝ и с. Бродилово през 1913 г. Народен певец, председател на Тракийския клуб „Св. св. Константин и Елена“ в гр. Царево, ръководител на Фолклорен танцов клуб „Хасекия“, той е сред малцината млади хора, практикуващи нестинарството в неговата ритуално-обредна цялост.


„Много хора свързват нестинарството с играта върху огън, което не е правилно – продължава нестинарят. – Има други елементи, които са били пренебрегвани, а са съществена част от обреда. В много стари източници четем, че люлката на истинския нестинарлък е село Кости. Там ритуалът е бил най-разпространен и тачен. Аз самият почувствах връзката си с нестинарството преди 15 години, когато загубих и двамата си дядовци в съвсем кратък период. Тогава се свързах с организаторите на празника в Кости и отидох. Дори не помня добре какво точно ме накара да вляза в големия огън, просто го направих. Благодарен съм на хората, които са ми разкривали частици от тайните. Много неща научих от мои приятели в Северна Гърция, потомци на изселници от Кости и Бродилово. В началото малко трудно ме приеха, но те сами преценяват на кого и какво да разкрият. Някои неща съм научил от близките си. Моята прапрабаба е била нестинарка и е практикувала обреда, но нейната дъщеря и снаха ѝ, макар носители на нестинарството, не са имали възможност заради забраните. Те са го предали на моята баба, но не като конкретно знание, а по-скоро като разказ как се извършват ритуалите. Колкото до произхода на нестинарството, аз съм привърженик на тезата, че произлиза от древнотракийските обреди и по време на християнизацията на местното население, се е преплело с новата религия, запазвайки само елементите, приети от християнството“.

Георги си спомня и за първото си посещение при нестинарите в Гърция:

„Останах без думи и първата ми мисъл беше: „Боже, защо в България сме изгубили това!“ През последните години влагам много сили и средства, за да се възстановят поне основните елементи и да бъдат приети от хората. Това не е представление, не го правим, за да заслужим аплодисментите на публиката. Правим го заради себе си. Всеки човек има мисия. Моята е да събера всички разпръснати и забравени нестинарски вещи и утвар, за да може, чрез мен и тях, нестинарството да се завърне в родината си.“

От Георги научаваме също, че нестинарските ритуали в миналото са започвали още от 1 януари – деня на Св. Василий, много тачен от нестинарите. Следвали тридневни празници от 18 до 20 януари (Атанасовден – Евтимовден). А неделята преди св. св. Константин и Елена е панагирят на Влахов дол. После е празникът на двамата основни светци, както и летните Св. Илия, Св. Пантелеймон…Съборът на Влахов дол тази година е бил на 31 май.

„Мястото е с уникална енергия, емблематично е за Странджа и нестинарството. Счита се, че оттам са тръгнали нестинарите…“ Като участник, той пояснява, че на 3 юни празникът в село Българи ще бъде в много тесен кръг, ще присъстват само хора от общността. Поради ограниченията няма да има присъствие на наблюдатели, защото това би довело до риск.

„Вярвайте ми, в това малко село някои години са се събирали 5-6000 души наведнъж, просто не можеш въздух да си поемеш. А и това пречи на ритуала. Затова местните хора решиха сега да го направят в ограничен състав. Човек трябва да е високоморален и да се стреми към духовно развитие, да има желание да го разбере, а не да мисли, че като влезе в огъня и вече знае всичко. Едно от качествата, които трябва да притежава нестинарят, е чистота на духа.“


Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Георги Илиев


Галерия

Още от категорията

Уникални песни и традиции пазят жителите на квартал в сърцето на Хисаря

Всички познават Хисаря като туристически град с многовековна история и   22 минерални извора, от които блика вода с доказани лечебни свойства. През всички сезони на годината тук се стичат туристи – българи и чужденци, привлечени от природните..

публикувано на 13.08.21 в 11:35

Най-старият панаир в България събира майстори от цялата страна

Край Троянския манастир, в с. Орешак, близо сто майстори от цялата страна отново се събират на традиционния панаир на занаятите, който продължава от 13 до 15 август, съобщават организаторите. Панаирът води началото си още от втората половина..

публикувано на 13.08.21 в 08:55

Всеки българин е пазител на традициите – с песен, танц или дори с наниз от мъниста

Топлите летни вечери са най-подходящото време през годината за организиране на традиционни родови срещи под открито небе. Те са вълнуващи, защото обикновено на тях присъстват много роднини или приятели, които отдавна са напуснали малкото село или..

публикувано на 04.08.21 в 13:13