Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Предания и поверия на Кръстовден

Снимка: pixabay

На 14 септември Българската православна църква отбелязва един от големите празници в своя календар – Кръстовден. Това е единият от четирите дни в годината, когато миряните могат да се поклонят пред Христовия кръст. Останалите са в третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, петия ден от Страстната седмица − Велики петък, както и на 1 август – Произхождение на св. Кръст Господен.

Преданията за празника са много. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя успява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява наскоро починал човек. Света Елена взема частица от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в изградения на Божи Гроб храм „Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветен, а на следващия ден, кръстът е „въздвижен“ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, за да видят и да се помолят пред Светия кръст.

Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на около 200 километра от столицата, Кръстова гора привлича и млади, и стари − да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст.

Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността около него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943 г.), от един отшелник, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които показват, че частица от Христовия кръст наистина е скрита на върха, където някога се е издигал манастир, разрушен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, според видението, трябвало да бъде издигнат висок метален кръст.

На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на върха, а след освещаването му бял гълъб отвежда множеството на западното възвишение на връх Кръстов, където изпод скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори метален кръст, заедно с малък параклис, построен от дарители. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е поставен в издигнатия нов храм.

Традицията повелява на Кръстовден да се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома да омеси обреден хляб, наречен Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден поставя началото на есенния работен сезон и тогава започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът се нарича и гроздоберник, защото се дава началото на гроздобера.


Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, архив

Още от категорията

Празник на българската музика в сърцето на България

Разположен в подстъпите на Средна Стара планина, под величествените върхове Ботев и Марагидик, град Априлци събра певци, музиканти и състави . Те представиха своето изкуство на 25 юни, на сцената на читалище "Бъдеще 1984" – кв. Острец. Така очакваната..

публикувано на 28.06.22 в 11:44

Националното изложение на занаятите и изкуствата в Орешак чества половинвековен юбилей

С ретроспективната изложба “Традиция с бъдеще” Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в троянското село Орешак днес отбелязва половинвековния си юбилей. Официален гост на празника е вицепрезидентът Илияна Йотова, която заяви: "..

публикувано на 25.06.22 в 15:20

Първи Фестивал на обредния хляб край Дунава

На 25 юни, сред руините на средновековната крепост Чѐрвен край Русе ще се проведе първият Фестивал на обредния хляб, организиран от Регионалния исторически музей в града. Участниците ще покажат обредни хлябове, които са неизменна част от старинните..

публикувано на 24.06.22 в 16:15