Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Улпия Ескус – истории за възход и разруха

Снимка: Венета Николова

Някога той е бил един от най-бляскавите градове по поречието на Дунав. Днес руините му са разпилени на огромна площ в околностите на село Гиген. Внушителните колони с капители, изящните конзоли и мраморните блокове са нахвърляни безразборно един върху друг сякаш оттук е минало невиждано природно бедствие. Античният Улпия Ескус днес тъне в разруха и забрава.


В миналото това е била най-важната колония на римската провинция Долна Мизия. Импозантни храмове, красиви сгради и широки булеварди с магазини, оживени по всяко време от минувачи и търговци на стоки, внесени от всички краища на империята …. Жителите на Улпия Ескус били заможни и културни, а животът им не се е отличавал особено от този на столичаните в Рим. Какво знаем за забравения град край Дунав?

„Формата на града е петоъгълник, заграден с много дебели крепостни стени, с порти, с  кули… Въобще внушителна гледка е представлявал античният Ескус! – разказва Владимир Найденов – археолог в Плевенския исторически музей. – Намирал се е край коритото на река Дунав, което в течение на времето, се мести. Наблизо е бил и Искър. О, той също е бил много пълноводен. Най-вероятно край Ескус е имало и пристанище. В околностите са съществували прилежащи селища. Там са живеели занаятчии, търговци, имало е няколко некропола…“


Пресичащи се под прав ъгъл улици в посока Север – Юг и Изток – Запад, оформяли градските квартали, а част от сградите били построени със зелен мрамор, внесен чак от района на днешния град Бреша (Италия). Улпия Ескус разполагал с две чудесно оборудвани терми (бани), където народът релаксирал и обсъждал важни дела. Но сърцето на града бил Форумът –  около него кипял общественият и политически живот. Археолози попадат на останки от гражданска базилика с необичайно големи размери (100 м. на 25 м.).  „Там е ставала търговията, съдопроизводството и правораздаването в античната колония.“ – твърди Владимир Найденов. Улпия Ескус се гордеел със своите два красиви храма. „Става дума за храма на Капитолийската Троица, който представлявал комплекс от три отделни постройки, посветени на боговете Юпитер, Юнона и Минерва и храма на богинята Фортуна – покровителка на колонията.“ разказва  Владимир Найденов.


В една от сградите археолози попадат на многоцветни подови мозайки, изобразяваща сцена от комедията „Ахейци“ на  древния атински писател Менандър. Предполага се, че самата сграда е била резиденция. През 2018-а в нея бе открита глава от скулптура, вероятно на висш чиновник и администратор. Колонията преживява своя звезден миг при управлението на император Константин Велики през ІV век.

„Може би последният отблясък на Ескус е посещението на император Константин за откриването на моста над Дунав – казва Найденов. Това се случва на 5 юли 328 г.. Съоръжението е свързвало Ескус и град Сучидава, разположен на отсрещния бряг, на територията на днешна Румъния.“

Мостът е бил дървен, но с каменни основи и с дължина над 1 километър –  истинско чудо на инженерната мисъл в античността! Но малко след това започва постепенният разпад на града. В края на ІV век той става жертва на готски набези. По-късно е нападан многократно от хуни, а след края на VІ век и от авари, българи и славяни. Постепенно процъфтяващата Улпия Ескус се превръща в западнала провинциална колония. И дори Фортуна, неговата покровителка, не успява да го спаси от трагичната му гибел! В края на VІ век, тази част на Балканите е разлюляна от опустошително земетресение. Това е краят на една легенда, за която днес малцина си спомнят!


Снимки: Венета Николова


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Навлизаме във Великите пости без духовен пастир

"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни…" Всеки християнин помни смисъла на тази фраза от Господнята молитва, защото около нея е изградено Христовото учение за любовта и прошката. Знае, че който не е способен да прости,..

публикувано на 17.03.24 в 04:30

България скърби за своя духовен пастир

Напусна ни една наистина светла личност, духовен баща и пастир на народа ни - обичания патриарх Неофит. Свещеници от Русенската епархия, която в продължение на 19 години беше оглавявана от дядо Неофит, посрещнаха с голяма тъга новината за кончината..

публикувано на 14.03.24 в 10:05

"Бежанци" – история за прогонените и спасените в България

Бягство от родния дом и родната земя и дългия път през чуждото и непознатото – съдбата на всички бежанци е сходна през годините, а причините са все едни и същи. Хората биват прогонени заради война или  религиозни убеждения, заради националност и нови..

публикувано на 12.03.24 в 15:50