Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По следите на "Цариградските българи" с журналистката Верджихан Зифлиоглу

„Турското общество не знае много за българите“, твърди авторката на „Децата на загубеното време - Истанбулските българи“

Снимка: личен архив

За мнозина не е известно кои са истанбулските или българите от Цариград, както българи, руси и други славянски народи исторически са наричали града край Босфора.

В периода, в който Истанбул е бил столицата на Османската империя, към града се стичат хора от всички националности в империята, включително и българи. Постепенно, от края на 18 в. нататък, започват да пристигат опитни млекари, зеленчукопроизводители, занаятчии, пекари и хлебари, които се прочуват с уменията си и стават неразделна част от социалната тъкан на града.

Образувалата се общност играе важна роля в развитието на българската просвета, както и борбите за създаване на независима от гръцката българска църква. В края на 19 век общността на цариградските българи има значителен принос за изграждането на уникалната Желязна църква на брега на Златния рог в Истанбул. В апогея си общността е наброявала около 40-50000 души и историци се шегуват, че Истанбул е бил градът с най-многобройно българско население по това време.

Постепенно обаче, след създаването на Третата българска държава (1878 г.) и особено след Балканските войни, много от цариградските българи напускат Истанбул в посока към България. Връзките с България на тези, които остават, са силно затруднени през Студената война когато Анкара и София са от двете страни на Желязната завеса.

Значение за намаляването на българската общност в турския мегаполис има и затварянето на последното българско училище в Истанбул през 1972 г. В наши дни са останали едва около 400 души, казва Верджихан Зифлиоглу.

Изпълнената с превратности история на тази общност е привлякла вниманието на младата турска журналистка, която е автор на наскоро излязла книга „Децата на загубеното време & Истанбулските българи“.



В интервю за Радио България Верджихан Зифлиоглу си спомня, че когато е била малка, баща ѝ е показал красивата сграда на Българската Екзархия в Истанбул. По-късно като журналист в популярния вестник „Хюррийет“ тя започва проучване по темата, вследствие на което се ражда книгата ѝ. Турското общество не знае много за българите в Истанбул, казва Верджихан Зифлиоглу:

„След излизането на книгата, която стана една от най-четените в голяма верига книжарници в Турция, много хора бяха шокирани в пълния смисъл на думата и ми задаваха въпроси за това кои са тези „истанбулски българи“ – дали това са турците, преселили се от България в Турция по различно време или дошлите след 1990 г. като трудови имигранти от България хора от турски етнически произход.“

Това, че информацията за българите в Истанбул е оскъдна, според Верджихан Зифлиоглу е „голяма загуба от историческа гледна точка“. За да я компенсира, тя започва да изследва „човешките дири в историята“ чрез разговори с членовете на общността. Акцентира и върху силното влияние на Вселенската патриаршия в Истанбул върху българската общност в града. От друга страна, произходът на много от цариградските българи е от земите на географската област Македония, които тогава са били в рамките на Османската империя, а днес са разпределени между България, Гърция и Република Северна Македония. Поради това, мнозина от днешните цариградски българи имат интересна смесена идентичност, смята турската журналистка. Желанието ѝ е да покаже, че „без значение на расата, религията, трябва да защитаваме малцинствата във всяка култура, тъй като всеки човек и всяка култура остават своята следа в историята.“

Както разказва Верджихан Зифлиоглу, „нямам машина на времето, но се опитвам да се върна назад в историята със средствата, с които разполагам“. Книгата „Децата на загубеното време & Истанбулските българи“ за нея е тази капсула за пътувания във времето.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Задушница е, почитаме паметта на починалите ни сродници

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..

публикувано на 09.03.24 в 05:05
Десантът при Свищов.
 Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски

Шест поколения българи пазят паметта за загиналите в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

Паметниците поддържат жив спомена за отминали важни събития. Повечето от тях разказват за човешката саможертва, за земята, напоена с кръвта на героите, бранили отечеството. Летописците събират тези късчета история и ги подреждат в общата картина на..

публикувано на 03.03.24 в 02:25
 Карoл поп де Сатмари, 1870  г.

Освобождението на България през обектива на Сатмари

Основателят на румънската фотография, художникът Карoл поп де Сатмари е съвременник на Българското възраждане. Имал е възможността да заснеме и остави като документални образи знаменити личности и събития от българската борба за независимост. За..

публикувано на 03.03.24 в 02:25