Стъпили върху модерното познание от европейските университети, дипломираните аптекари по нашите земи хвърляли око и в старите лекарственици. И докато през 19-и век полагали основите на науката фармация, те все още се уповавали на даровете от природата – билки, минерали, естествени мазнини.
През 1872 г., дипломираният във Виена лекар Сотир Антониади открива една от първите аптеки в Пловдив. В приземието на възрожденския си дом в Стария град той забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.
Днес старинната аптека е превърната музей “Хипократ”, който разказва историята за прохождането на модерната фармация от края на Османската империя и първите десетилетия на новоосвободеното Отечество. Сбирката е дело на група пловдивски фармацевти от 80-те години на миналия век, обиколили Южна България, за да съберат автентични експонати и да пресътворят духа на мястото.
"Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика - разказва, екскурзовод в общинския институт "Старинен Пловдив". – И макар фармацевтите вече да са ползвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари. Лечебните свойства на растенията са били познати още от древността, за което свидетелства едно съчинение на Псевдо-Дионисий Ареопагит.”
За да придобият европейско образование, бъдещите фармацевти трябвало задължително да чиракуват няколко месеца. Благодарение на това изискване на университетите, в гилдията не попадали случайни хора, тъй като предварително изпитвали дали работата ще им легне на сърце.
“Малко след Освобождението в Източна Румелия, цената на лекарствата се е определяла в правилник – продължава разказа си Таня Йорданова. – Т.е. аптекарят не е можел да слезе нито по-надолу, нито да прескочи границата й. При всяко нарушение е следвала глоба и дори се е предвиждало затваряне на аптеката. Но повечето хора, освен че са били изключително стриктни в приготвянето на лекарствата, са имали и висок морал. Така че фармацията не е била търговия.”
Едно-единствено стъпало деляло улицата от помещението, в което д-р Сотир Антониади преглеждал болните и после им предписвал лек. Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. А на горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.
Старинната аптека просъществувала до 20-те години на миналия век. Ала все още можем да откъснем свежа билка от градината, в която докторът подбирал някога най-лековитото растение за страданието на своя пациент.
Снимки: БГНЕС, Facebook / Plovdiv Old town official
На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан“ в Истанбул митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Вместо името на патриарх Кирил VII е произнесено това на..
Католиците в България и по свята празнуват Възкресение Христово . Най-голямата католическа общност живее в Пловдивска област и региона на Свищов. В полунощ срещу неделя на 31 март католическите храмове в България се изпълниха с вярващи, а..
Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..