Сключването на граждански брак, обричането на вечна вярност или най-общо казано – сватбата - е свещен акт в живота на всяка влюбена двойка. Чака се с особен трепет, нерядко е съпроводен от страх и неувереност, не липсва и дозата суетност и главоблъскане в името на перфектния сватбен ден. Звучи ли ви познато?! Да, и българите не правят изключение от всеобщото сватбено очакване.
Но всеки има своята история… В „Моята булчинска рокля“ я разказват 44 българки. Авторките на отделните разкази в сборника са на различни възрасти, от различни професии, с различен опит, и имат различно отношение към това специално събитие в живота на една двойка. Затова всяка история звучи като разказана на различен език, който отразява лични надежди, разочарования, страхове, копнежи, носталгия или дори скрита неприязън...
По думите на Жанина в много от разказите си личи, че първият брак обикновено е ставал по желание на родителите, докато втората сватба е била така, както самите булки са си пожелали.
Според актрисата Таня Шахова всички в книгата са открити и откровени, и никой не се превзема. „Моето послание е, че любовта е нещо непобедимо“, допълва тя.
Ани Халваджиян е може би единственият участник в сборника, който пък не се вълнува от темата, не се е омъжвала и не иска да го прави. Тя разказва историята на своя любима братовчедка, чиято сватба е в Куба.
„Цялата тази сватба аз я преживях и страдах, че не съм била там. И цялото нещо, което съм си представила и усетила от черно-белите снимките, които ѝ бяха направили, всъщност е било една голяма илюзия. Оказа се, че тортата е пластмасова, а роклята – под наем. Това е история за илюзиите, които се разбиват, но всъщност е една много красива история“.
Разказът на Велина Минкова, писател и преводач, е вдъхновена от друг разказ, също описан в книгата от нейната леля и кумир преводачката Жечка Георгиева.
„Когато леля ми се ожени, моята шаферска рокля беше по-красива от нейната булчинска. И реших да напиша разказ. Начинът, по който събираме всички булчински рокли и всички наши истории, се оказа изключително силен“, смята Велина.
„Нашата сватба като хора в еднополова връзка не беше възможна в България, затова ние пътувахме до Ирландия - разказва Андреа Пунчева, по професия сомелиер. - Роклята, за която става дума, е всекидневна, но аз много я обичам, защото е красива и нетрадиционна, в тъмносиньо, и с нея препускахме из улиците на Корк, за да си кажем „Да!“ в един дъждовен августовски ден“.
Текстът на журналистката Мина Узаничева е съсредоточен върху избора на булчинска рокля и сблъскаха с жестоката действителност – заради липсата на големи размери рокли. Най-забавното според Мина е, че след хилядите перипетии по намирането на тоалета се оказало, че той е бил буквално под носа ѝ.
Снимки: Pixabay, Ани Петрова, БНР
__________
* Жанина Драгостинова е родена на 8 март 1962 г. във Варна. Първата й книга с публицистични текстове се нарича „Твоята история“ (2004). Превела e от немски „Логиката на образите“ от Вим Вендерс, „Анархия на фантазията“ от Райнер Вернер Фасбиндер, „Орли и ангели“ от Юли Це, „Пролетта на варварите“ от Йонас Люшер, „Тил“ от Даниел Келман, „Продавачът на вестници и цигари“ от Роберт Зееталер и др. Сред най-новите й преводи са романите на австрийската писателка Лаура Фройденталер – „Кралицата мълчи“ и „История с призраци“.
На церемония Сатиричният театър “Алеко Константинов” ще връчи тази вечер наградите “Златен Кукерикон” за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. С отличията в категориите “Млада надежда”, “Мъжка роля”, “Женска роля”, “Режисура”,..
На 6 април, от 19:30 до 21:30 часа местно време, Културният център „Българика“ в Чикаго ще домакинства клас по рисуване с българския художник Кирил Манасиев, съобщиха от центъра. По този повод във фейсбук страницата си те споделиха избрани картини на..
Книга със стихове на Петя Дубарова излезе на италиански език в превод на деца и преподаватели от български училища в Италия. В превода участваха училищата "Асен и Илия Пейкови" в Рим и Флоренция, "Пейо Яворов" в Милано, "Родолюбие" в Неапол, "Капитан Петко..
Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската..