Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Турската писателка Айше Шен: „България за мен е родина“

Първият ѝ роман разказва живота на турско момиче в страната ни

Снимка: hurriyet.com.tr

Младата писателка Айше Шен дебютира в Турция с първия си роман „Името ми е Гюл“. Освен с поетично заглавие – „гюл“ на турски език означава „роза“, романът привлича вниманието и с това, че действието се развива в България.

Централен персонаж е родената в Разград Гюл. Това никак не е случайно, тъй като авторката Айше Шен е родена в Кърджали, въпреки че понастоящем живее в крайбрежния град Измир в Турция. Тя се преселва там със семейството си в средата на 90-те години, но запазва силна връзка с България.

Днес, 29-годишната Айше Шен е адвокат по професия. Разказва, че пише от малка, значително преди да се захване с адвокатлъка. Споделя, че работата ѝ понякога я мотивира, друг път натъжава, но убежище от напрежението на деня остава писането.

Айше Шен печели приз от конкурса за разказ „Юмит Кафтанджъоглу“ и някои други награди, но истински стимул за написването на романа ѝ става конкурсът „Разкази от река Дунав“ – инициативата е част от културния диалог между ЕС и Турция и в нея като партньори участват държавни и неправителствени организации от крайдунавските държави, работещи в сферата на културата. 

„По-невероятна тема от „Разкази от Дунав“ не може да има, тъй като за мен Дунав означава и роден край. Разбрах, че споделяйки написаното от мен, мога да достигам до различни хора и места. Когато хората четат и харесват написаното, това ми дава самоувереност. Казах си: „Ако напиша роман и го публикувам, хората може да го харесат.“

Така тя продължава по пътя на думите и завършва първата си по-голяма творба.

„България за мен е родина, дом, отечество, т.е. всичко!“ – откровено възкликва Айше на въпроса дали поддържа връзки със страната ни. И пояснява, че множество нейни роднини и познати продължават да живеят тук и тя редовно ги посещава.
 

„Името ми е Гюл“ разказва за периода в края на 80-те години на миналия век, когато „се превръща в голям лукс хората да могат да се наричат със собствените си имена, да говорят на майчиния си език.“ В този смисъл това е роман за една млада жена, която се намира между две религии, култури и общества. Историята обаче не е нарисувана само в черно или бяло. Айше Шен изтъква, че не разказва турската или българската гледна точка по въпроса, а се старае да предаде универсално послание:

„За героинята ми България е обичаната ѝ родина, поради това е неправилно тя да бъде свързвана само с едната страна. Това е история на две общества, два народа и това определено не е книга, писана с националистически уклон. Смятам, че национализмът е много грешен, тъй като това означава да продължаваш грешките от миналото и поради това мисля, че е по-добре романът да се чете непредубедено“.

Затова тя се надява един ден романът да бъде преведен и да се срещне и с българските читатели. Написването на книгата е било повод разказвачката по своеобразен начин да открие България:

„Името ми е Гюл“ се превърна за мен в едно много шарено пътешествие. Разбрах, че не познавам добре България, въпреки че са съм родена в нея. Родена съм в Кърджали, посещавала съм няколко пъти София, но главната героиня в книгата „е родена“ в Разград, „учи“ във Велико Търново и после живее в Северна България, където не бях ходила.“

Така Айше Шен започва проучване на българските история и традиции. Впечатлена е от народните танци и музиката и изтъква поразителното въздействие, което разнообразието на хорáта и звукът на гайдата са ѝ направили. Народната песен, която ѝ служи като вдъхновение по време на създаването на романа, е „Калиманко Денко“.

Младата писателка не крие интереса си към нестинарските традиции, които днес са запазени само в някои села в Странджа

„Много бих искала в бъдеще да пътувам из България, за да разширя знанията си за българската култура. Това се случи донякъде във връзка с книгата, но искам да науча още, тъй като българската култура е наистина много богата. Най-малкото бих искала да отида в Странджа“- сподели Айше Шен в интервю за Радио България.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Шоан Филипс

Жена кавалджия, но не българка, а англичанка – как Шоан от Ланкастър се посвети на кавала

Някога в българската традиция, не е било прието жени да свирят на музикални инструменти, а още по-малко когато става дума за духови инструменти. Но с времето табутата падат и в наши дни се срещат не една или две талантливи българки, които са великолепни..

публикувано на 18.08.22 в 10:05

Джанет Чавдарова рисува щастието в своите картини

Ако в картината на краткия ти досега живот присъстват сиви, приглушени тонове, се случва да заставаш на огряно от слънчевите лъчи място и с притворени очи да черпиш от изобилието. Тогава – подобно на струящата светлина, от която има за всички, се раждат..

публикувано на 02.08.22 в 11:45

Архитект Ая Иринкова, която прави Лондон още по-красиво място за живеене

“Успехът ти няма да се определя от твоя пол или от етническата ти принадлежност, а само от хоризонта на твоите мечти и упорития труд за тяхното постигане“- това послание, под формата на пощенска картичка, към самата себе си пише за проект на BBC Arts..

публикувано на 30.07.22 в 09:10