Приключи тазгодишният археологически сезон на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. и превърнал се в първия праисторически град на континента. Обектът е разположен край днешния град Провадия и се проучва от години. Заради пандемията от Covid-19, това лято работата на археолозите започна по-късно, но пък сезонът се оказа изключително успешен.
Последната находка на проф. Васил Николов и неговия екип е масов гроб. Преди дни, докато проучваха дъното на басейн за изпаряване на разсол, археолозите попаднаха на 6 черепа, сред тях и на деца. Не се знае дали хората, погребани там са били убити при някоя от атаките срещу крепостния град, или става дума за вътрешни конфликти, свързани с придобиване на повече сол, която по това време се е използвала като валута.
Сред най-интересните находки на Провадия-Солницата това лято е и един уникален къснохалколитен артефакт. Древният керамичен предмет е с триъгълна форма и представлява антропоморфно изображение на човешко лице. Прилича много на маска. В горната й част има къси израстъци, подобни на стилизирани уши. Освен това предметът е с две дупчици, които най-вероятно са служили за окачване. Очите на маската са елипсовидни, изписани са вежди и е загатнат нос. Ала най-странното е, че въпросното човекоподобно лице няма и помен от уста, а мнозина го оприличават на … на извънземно в скафандър. Предполага се, че предметът е бил символ на висок статус в обществената йерархия.
Акцент на разкопките това лято бяха укрепителните системи на Солницата, както и селищната й част, в т.ч. две къщи, едната от които е била двуетажна, а обитателите й се „ширили“ на цели 400 кв. м.
Възникването на Солницата е свързано с най-голямото и единствено находище на каменна сол в тази част на Балканския полуостров. Благодарение на солта, жителите на древния град натрупват несметни богатства. Проф. Васил Николов свързва солното находище край днешна Провадия с още една уникална находка в района – Варненския халколитен некропол, където бе открито най-старото обработено злато в света, датиращо от същата епоха като Солницата.
Още за този уникален археологически обект, можете да прочетете в статията на Радио България Най-старият град на Европа край Провадия е бил „монетният двор” на Балканите
Текст и снимки: Венета Николова
Винаги в неделя, осем седмици преди Великден, православните християни отбелязват Месни заговезни. По време на богослужението, Църквата припомня чрез текстовете в Светото писание картината на Страшния съд. Там са засегнати темите за греховността и..
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..
Паметниците поддържат жив спомена за отминали важни събития. Повечето от тях разказват за човешката саможертва, за земята, напоена с кръвта на героите, бранили отечеството. Летописците събират тези късчета история и ги подреждат в общата картина на..
Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова..
На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война. На този ден по обед, през 1944 г.,..
"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното..