Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как сме се предпазвали от епидемиите през вековете

Трън от роза, нощни дяволи и амулети...

Снимка: архив

Тя е стара, рошава и грозна, с две думи - зла жена! Обикаля с малко мръсно дете, държи тефтер със списък, за да мори народа по него. Сигурно се досещате – това е Черната смърт – най-голямото бедствие по българските земи, отнело живота на милиони. Хората били  безпомощни пред чумата. За да я умилостивят, в края на селото ѝ оставяли питка с мед, винце, вода и дори гребен – да измие себе си и детето, да се среше и да си пийне, че да се улиса и да забрави за какво е тръгнала. Така в миналото предците ни се „лекували“ от зарази.

Картина от 15 век на Джакопо Оди изобразява как са се лекували жертвите на чумата

Болните от едра шарка, пък се борили с болестта като укротявали Баба Шарка. Старицата, със слабост към малките деца, също обичала питките с мед и вино, ала държала и на чистотата. Стопаните я заблуждавали да си тръгне, като ръсели захарен сироп на пътечка от болничното леглото до входната врата. Българите се пазели от зарази и с талисмани на глаголица и на кирилица. Археолози попадат на амулети от IX- X век с изображение или само с текст, под формата на молитва или заклинание.

Триумфът на смъртта, Питер Брьогел Стари, 1562

Но с времето знанието напредва, суеверията отстъпват пред първите научни опити да се спре разпространението на заразните болести. В епохата на Османското владичество, властите започват да карантинират цели села и да изолират болните. Създават се епидемиологични щабове, както и подобия на днешните РЗИ-та. „Османските лекари настояват да се използват маски – малък квадратен плат от лен върху лицето, а хората без маски били глобявани от здравни инспектори“ – твърди историкът Румен Иванов.

Медицинска книга  за лечение на чума от 1508 г. използвана от османски лекари по нашите земи

Според писмени източници, по време на епидемия, властите в Пловдив поливали улиците с … розова вода, считана за свещена, защото розата било любимото цвете на пророка Мохамед. Българите пък се пазели от зарази като прекадявали помещенията с билки. За целта често използвали жълтия кантарион. И още една любопитна подробност. По нашите земи е била въведена първата в историята ваксина срещу едра шарка.  


„Едра шарка има и при едрия рогат добитък. И те са вземали с трън от роза, малко вирус от пъпките на болния добитък и го слагали на хората. Така се предпазвали от заразяване с едра шарка – разказва Румен Иванов. – Доста пътешественици пишат за тази ваксинация, която се случва в цялата османска империя и най-вече по българските земи и в Анадола. Чак в XVII век тази практика започва да се прилага в Западна Европа .“
И въпреки безспорните върхове на медицината по онова време, в области като мозъчната хирургия или офталмологията, властите се опитвали да контролират епидемиите със странни разпоредби. Като например:

Това което виждаме от османските документи за тези епидемии, е че не трябва мъжът и жената да влизат в интимен контакт ако са заразени, защото детето ще се роди с аномалии. Освен това човекът, който е болен от чума, не трябва да консумира млечни продукти, защото с това се обостряли симптомите на заболяването. Някои лекари препоръчват да не се излиза вечер извън дома, защото повечето болести били свързани с дявола, който обича да броди нощем и може да се всели в човека. Дори османските власти издават такива заповеди – да не се излиза след свечеряване, защото това разпространявало заразата.“

Днес някои суеверия продължават да битуват сред нас. Може би, за да ни покажат колко сме уязвими и зависими от природните сили.

Вижте и първата част на историите, разказани от Румен Иванов, в "Заради холерата през 19 в. се създават първите карантинни служби у нас"

Снимки: архив и предоставени от Румен Иванов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дигитална етнографска карта на България разкрива непознати страни от нематериалното ни наследство

Националният етнографски музей вече разполага с Дигитална етнографска карта на България, която представя събираните през годините артефакти в колекциите му. На картата са показани комплексно и по региони елементи от движимото и нематериалното..

публикувано на 08.12.23 в 13:40

120 години студентски празник в България

"Най-хубавото нещо в студентския живот на един млад човек е отбелязването на 8 декември" – казва председателят на Национално представителство на студентските съвети в България Даниел Парушев. След времето на изолация и противоепидемични мерки,..

публикувано на 08.12.23 в 11:00

Злато, сребро и коприна – българка съживи старите технологии в изготвянето на кюстендилската носия

Мадлен Божилова Амин е носител на приза "Живо човешко съкровище" на Юнеско за 2021 г. за проект, свързан с изработване на старинната кюстендилска носия,наречена сая. Преди време, българката се завръща от чужбина в родния си Своге и започва да търси..

публикувано на 07.12.23 в 11:10