Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Рилската света обител дава надежда и утеха в дните на изпитание

7
Снимка: rilskimanastir.org

Макар и уседнали в домовете си заради страха от епидемията, не забравяме да търсим Бога там, където искрената ни молитва се чува най-добре. Богомолци всеки ден изпълват храмовете, а пилигрими се отправят на поклонническо пътешествие до някое от свещените места по нашите земи.

Рилската света обител и в тези месеци на трудности и беди остава предпочитано място за много вярващи.

„Говорим за поклонници, които идват в Светата обител като християни и богомолци – казва игуменът на Рилския манастир епископ Евлогий. – Това е добре не само за Светата обител, но и за всеки човек да намери съприкосновение с Бога, утеха, подкрепа, надежда. Разбира се, като се спазват всички мерки и хигиенни изисквания, които са установени за цялата страна. Ние каквото е необходимо, го правим – постоянно се извършва дезинфекция в храма, на входа имаме поставена специална изтривалка с дезинфекционен разтвор. Иконите също редовно се дезинфекцират, както и всички дървени части в храма, до които богомолците имат допир, дървените тронове за сядане, парапетите.“

Епископ Евлогий
Според легендата историята на Рилския манастир се свръзва със Св. Иван Рилски, който през Х век дошъл по тези земи, за да се отдаде на пост и молитви далече от светската суета. След смъртта му негови последователи издигнали манастир близо до мястото, на което монахът завършил земния си път.



През вековете Светата обител се превърнала в духовен, просветителски и културен център, докато страната ни не загубила независимостта си през XIV в., попадайки под османска власт. Последвали години на мрак, а век по-късно обителта била разрушена и окрадена от османските нашественици. Първите светли лъчи дошли към края XV в., когато с помощи на българи от цялата страна Рилският манастир започнал да се съвзема и да възвръща ореола си на духовен център.

Рилската света обител е изградена по време на турското робство в днешния си вид с изключение на Хрельовата кула, която е от времето на цар Иван Шишман – разказва епископ Евлогий пред БНР-Благоевград. – Нашите предци в много по-трудни обстоятелства са се грижили за нея – да я възобновят след погромите по време на робството, да изградят днешния й вид независимо от недоимъка, от лишенията. От нас се изисква да продължим това дело и независимо от епидемията да поддържаме Светата обител в изряден вид, за да я съхраним за поколенията.“



Всеки, който желае да пренощува в манастира, е добре дошъл, уверява епископ Евлогий. За съжаление, през зимата затворени за посетители остават Хрельовата кула и магерницата. Затова пък може да се разгледат централният музей, манастирските сгради и църквата, в която да потърсим упование в Бог.



Молитвата е тази, която може да изпроси всичко от Бога и да ни даде успокоение, вяра, надежда, упование – казва игуменът. – Без молитва нищо не се постига. В годините на изпитания в миналото, когато в района е имало чума, холера и други подобни епидемии, именно молитвата е помогнала да се преодолеят тези изпитания чрез участие в общите богослужения. Светата литургия се отслужва за всички християни, но който не е в състояние да посети някой от Божиите храмове или Свети обители, може и в дома си да се моли. Домашната молитва също има своето голямо значение за всеки християнин, за всеки един човек.“



Адрианополският епископ Евлогий вярва, че епидемията от коронавирус е изпитание за всички човеци. Затова и ни съветва да потърсим общение с Бог.

Нека всеки човек да се обърне с лице към собствената си съвест и да моли Бога за прошка за волните и неволните грехове, които е извършил. И да се молим всички по-скоро да отмине това бедствие.“



Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Мариана Попова от БНР-Благоевград/
Снимки: rilskimanastir.org и архив

Галерия

Още от категорията

Светената вода се смята за едно от най-мощните оръжия на християнина срещу злото

Йордановден – празник, белязан с много символика

Йордановден или Богоявление е сред най-тачените християнски празници в България. На Йордановден след Великия водосвет се освещават и военните части и бойните знамена. За първи път това е направено през 917 г. преди битката при Ахелой, когато цар Симеон..

публикувано на 05.01.10 в 08:43

Българите вярват в чудотворните икони

Ревниво съхранявана и отстоявана през вековете, Христовата вяра за българина продължава да бъде извор на светлина и упование в дни на радост или дълбока скръб. Тя е тази, която го е вдигала да продължи напред и да премине и през най-тежките изпитания...

публикувано на 16.12.09 в 09:47

Рождество Христово – традиции и съвременност

Рождество Христово е един от най-големите църковни празници в Православния календар. Ражда се Иисус Христос – божият син, който се появява на Земята, за да изкупи човешките грехове. Неговото раждане полага нов момент в човешката история и слага начало на..

публикувано на 15.12.09 в 13:13