Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Забравеният герой Ефрем Чучков - когато Македония е кауза и съдба

2
Снимка: архив на Явор Чучков

Като на кино протича животът на Ефрем Чучков – един от многото позабравени герои в българската история. За него разказва правнукът му Явор Чучков, който се свърза с Радио България по повод 150-годишнината от рождението на пра дядо му, отдал живота си за свободата на Македония. „Но нека първо изясним понятието македонец. Тъй като и аз, подобно на още стотици хиляди наши сънародници, съм македонец. А това винаги е означавало българин от географската област Македония. Разбира се, и прадядо ми е бил българин от Македония“ – казва Явор Чучков и добавя:

„Македония е под турско робство до 1913 г., а България е освободена от Русия през 1878 г. Това са около 35 допълнителни години на „ужаси безкрай“, както ги определя неговият съратник Даме Груев. Така че Ефрем Чучков се е борил срещу турското робство в Македония. В началото на 1898 г. той става първият войвода и на основания от Гоце Делчев Четнически институт на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация, преобразувана по-късно във ВМРО), както и един от нейните ръководители.

Отляво надясно Иван Гарванов, Ефрем Чучков и Милан Матов. Солун, 1906-та година

Една от причините името на Ефрем Чучков да тъне в забрава, според правнука му, е че той е действал предимно в нелегалност и не е имал време да диктува мемоари, за да се прославя пред идните поколения. А и е бил твърде скромен човек! Но в същото време - непримирим, прагматичен и … своенравен. Благодарение на което успява да спаси оръжието на четниците на ВМОРО. „След младотурския преврат през 1908г., Яне Сандански нарежда на четите да предадат оръжието си на младотурците, подмамен от лъжливите имобещания, че щели да предоставят права на Македония. Ефрем Чучков обаче казва “Не, това няма да стане!“. Той събира оръжието на четите си и го складира на тайно място. Защото какъв революционер и борец за свобода си без оръжие?“ – разказва правнукът му.

Четата на Ефрем Чучков, фотографирана заедно с Даме Груев, Мише Развигоров и Михаил ЧаковПо време на Балканската война, през 1912 година, с четата си от няколкостотин души, Ефрем Чучков освобождава Щип, Кочани и Щипската област, като пленява стотици турски войници. Знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип,той установява импровизирана българска власт и решава да заблуди сърбите, като праща свои хора до Царство България да донесат 300 български военни шинела. С тях Чучков „облича” местните българи. И така сърбите спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града да се разхождат хора в униформи на българската армия.

А за да подсили измамата, войводата им изпраща писмено „уведомление”, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. За да „легализира” документа, той нагорещява сребърна българска монета и с нея притиска хартията върху подписа си. Така, в писмото му до сръбското командване, се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.

Междувременно пламенният войвода отправя писмена молба към българските управляващи да изпратят редовна войска като подкрепление, за да не бъде окупирана областта от сърбите. Ала отговорът, който пристига от Царство България е: „Ние няма да изпратим нито един войник при вас! Незабавно пращайте четите си да превземат Цариград! “

Отляво надясно Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков и Атанас Бабата на Скопския конгрес на ВМОРО (1905 г.)

Правнукът на Чучков е убеден, че по време на Балканската война, управляващите подмамват българския народ, че искат да освободят Македония. „И българите тръгват масово и единно да освобождават своите братя. Но целта на властта била съвсем друга -  да завладее Солун, Одрин и Цариград.”

След Първата световна война Македония е окупирана от Сърбия. Верен на житейската си кауза, Чучков отказва да приеме всякакви високи постове в Царство България и тръгва да воюва с четата си срещу сръбската окупация на Македония.  Ала след поредица от неравни сражения с многочислените подразделения на сръбската армия, нашият герой получава тежки рани. Болен и сломен от несгодите на живота, умира в София на 1 октомври 1923г..

Днес Ефрем Чучков е малко познат в България. И макар че в София има улица на неговото име, биографията му е почти неизвестна на съвременниците ни.

Снимки: архив на Явор Чучков



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В Брадвари честваха древния празник на слънцето и огъня Невруз

В силистренското село Брадвари на 17 март отбелязаха традиционният пролетен празник на алианите Невруз.За събитието организирано от Сдружението „Алеви“ и кметството в селото дойдоха гости от много селища в Североизточна България, политически и..

публикувано на 17.03.24 в 17:06

Навлизаме във Великите пости без духовен пастир

"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни…" Всеки християнин помни смисъла на тази фраза от Господнята молитва, защото около нея е изградено Христовото учение за любовта и прошката. Знае, че който не е способен да прости,..

публикувано на 17.03.24 в 04:30

България скърби за своя духовен пастир

Напусна ни една наистина светла личност, духовен баща и пастир на народа ни - обичания патриарх Неофит. Свещеници от Русенската епархия, която в продължение на 19 години беше оглавявана от дядо Неофит, посрещнаха с голяма тъга новината за кончината..

публикувано на 14.03.24 в 10:05