Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Имат ли бъдеще панелните блокове в България?

Модерните навремето панелни жилища, сега изискват сериозни капиталовложения

Снимка: БГНЕС

Квартал Тракия в Пловдив, комплексите Люлин, Младост, Дружба, Толстой и много други в София – общото между тях е, че жителите им обитават предимно панелни сгради, символ на урбанизацията в страните от социалистическия лагер през 60-те и 70-те години на 20 век. Днес, въпреки модерните възможности за обновяване и саниране на сградите, повечето стари панелни блокове са в същия вид, който са имали преди 40-50 години.

Инженерите, участвали в проектирането на панелни блокове, и днес твърдят, че те нямат краен срок за експлоатация. Но за всички е видно, че има корозия на материалите, защото повечето от сградите са изградени набързо и с не много средства. Още преди шест години медиите у нас алармираха, че около 2 млн. от населението на страната обитава стари панелни сгради, които масово нeпритежават технически паспорти и се нуждаят от реновиране. Темата става все по-актуална, тъй като през 2020г. изтече крайният срок, в който най-старите панелни блокове трябваше да бъдат изцяло обновени, за да не станат опасни за обитателите им.

Това е поводът в ефира на Националното радио да бъде поставен болезненият за много хора въпрос – какъв е срокът на годност на панелните блокове и какво е бъдещето им?

25 процента от хората у нас живеят в едропанелни жилищни сгради, но хората в тях не бива да се притесняват от тяхната експлоатационна надеждност и дълготрайност. Това не означава, че те не трябва да бъдат поддържани – каза пред програма „Хр.Ботев“ на БНР проф. д-р инж. Димитър Назърски – преподавател в Университет архитектура, строителство, геодезия /УАСГ/. – Ако има проблеми, те трябва да се ремонтират своевременно. Усещането за занемарени сгради и панелни комплекси идва от липсата на поддръжка на фасадите и на някои от стълбищните клетки. Панелните сгради нямат краен срок на годност, те са дълготрайни и най-безопасните сгради при силни земетресения. Санирането означава обновяване на сградата - както конструкцията, така и нейните системи - топлоизолационни, електро, вентилация да отговарят на изискванията и нормите. Досега максимум 8-9 процента са санираните сгради у нас, а технически паспорти и сертификат за енергийни характеристики трябва да имат всички сгради до 2023г.“ – припомня проф. Назърски.

Всеки жител на голям град има свой поглед върху панелните блокове, а той може да бъде обобщен така: панелките могат да имат бъдеще, но то зависи повече от правилната поддръжка и конструктивното им укрепване, а не от външното и козметично реновиране.

Собственическото чувство на българина към дома като към „ крепост“, където сам е господар на живота си, проличава и върху фасадите на панелните блокове. Много от жилищните клетки са санирани според предпочитанията и възможностите на техните собственици. Затова често фасадите на многоетажни блокове изглеждат като нашарени с кръпки, несъответстващи на цялостния облик на постройката. Подобна е картината с т.нар. „усвояване на балконите“, което пак се прави с цел задържане на топлината в сградата.

Процесът на саниране е труден, защото трябва да се постигне съгласие между много собственици, което почти никога не става. „В България е приета Национална стратегия до 2030 г. с амбициозни цели за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите. Надяваме се от следващата година да се планират програми, които да финансират мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите“ – казва Ина Бояджиева, началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие:

"За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване. Те са строени в далечно време, когато тези норми са били относително занижени и не съответстват на актуалните норми. При тях изискванията за сградите са доста по-високи, а и самите системи в новите сгради са доста по-надеждни.“

Интервюта с експерти по темата можете да чуете ТУК

Съставил: Гергана Манчева /по интервюта на Милена Воденичарова, БНР-„Хр.Ботев“/

Снимки: БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Стартира директна нискотарифна авиолиния Истанбул-София

В резултат на колективните усилия на много институции от 1 май 2024 г. стартират директните полети на нискотарифната авиокомпания "Пегасус" между Истанбул и София. Това съобщават във Фейсбук от Посолството на България в Турция. Редовните полети ще..

публикувано на 25.04.24 в 16:15

Миньори блокираха центъра на София срещу либерализацията на тока и съкращенията

Хиляди миньори и енергетици, членове на двата профсъюза КНСБ и КТ "Подкрепа", се събраха на протест в пространството между сградите на Народното събрание и Министерския съвет в София. Протестиращите настояха парламентът да гласува отлагане на..

публикувано на 25.04.24 в 15:08
Ангел Кунчев

Намираме се в началото на национална епидемия от коклюш

Близо 400 случаи на коклюш са регистрирани, намираме се в началото на национална епидемия, заяви пред Нова тв главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Той добави, че само в понеделник и вторник са установени нови 70 болни.  Ангел..

публикувано на 25.04.24 в 11:07