Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още една история от прохождането на седмото изкуство у нас

Жана Гендова – първата муза в българското кино

Жана Гендова и Васил Гендов
Снимка: архив

Двайсет години след като братята Люмиер разказват на смаяната публика в Париж история посредством движещи се образи, в софийския „Модерен театър” бива прожектиран първият български филм „Българан е галант”. Създателят му Васил Гендов ще режисира общо четиринайсет филма и редом до него ще върви Жана Гендова – присъствието й на екрана ще го окрилява, а дома му ще превърне в убежище от тежките житейски битки, огорчения и страхове.

Когато започва работа по втория си игрален филм “Любовта е лудост”, Васил Гендов случайно среща “младо момиче, което мечтаеше да се види на екран”. От пръв поглед я харесва, доверявайки й, че иска да я види като героиня в новата си кинотворба.

„През есента на 1916 г. се запознах с младата и талантлива ученичка Жана Иванова в театралните курсове на известните драматически артисти Елена Снежина и Сава Огнянов – разказва режисьорът за първата си среща с бъдещата актриса в запис, пазен в Златния фонд на БНР. – Едва 16-годишна, тя с неописуем възторг посрещна идеята да създадем нов филм и с целия си младенчески жар поиска да участва и за в бъдеще в изграждането на българското кино.”

Подобно на Васил Гендов, и Жана е родена в Сливен. Режисьорът израства под бащината опека на възрожденския деятел Димо хаджи Гендов, а бъдещата актриса – в семейството на офицер от българската армия. Той се влюбва в киното 12-годишен, когато гледа първия си филм, докато тя още в ученическите си години играе в представленията в кинотеатър “Одеон” с артисти от Народния театър. Пред общия им ентусиазъм да направят собствен филм обаче се издига непреодолима на пръв поглед пречка – липсата на средства.

„Каква беше моята изненада, когато Жана ми отговори, че имала в спестовната си книжка 600 лв., които би ми дала, за да ми помогне – пише Васил Гендов в мемоарите си. – По-късно разбрах, че не спестовната книжка беше пожертвана, а един дамски златен часовник семеен спомен, подарен й по случай постъпването във френския колеж в Пловдив.”

Благодарение на Жана, на която поверява главната женска роля, през 1917 г. Васил Гендов успява да заснеме комедията „Любовта е лудост”. Това е и единственият запазен негов филм, чието име днес носи варненският международен кинофестивал.

Кадър от филма „Любовта е лудост”
Междувременно Васил и Жана свързват не само професионалния, но и личния си живот. След премиерата на „Любовта е лудост” двамата заминават за Берлин, където учат драматично майсторство и се снимат в няколко филма. След завръщането си Жана Гендова участва в повечето филми на своя съпруг, играе в театъра и успява да придобие ореола на звезда.

„Трябва да призная, че младата и ентусиазирана актриса беше непоколебим борец за преуспяването на българския филм – изразява възхищението си Васил Гендов. – В продължение на 25 г., при създаването на четиринайсетте български игрални филми, тя неотклонно вървеше редом до мен. Тя беше и главно действащо лице, и асистент-режисьор, и организатор, и гримьор, и участваше в изработването на всички сценарии.”

Васил Гендов и съпругата му Жана във филма „Буря на младостта”, 1930 г.
През 1937 г. семейният тандем заснема последния си филм „Земята гори”. По ирония на съдбата установилата се през 1944 г. комунистическа власт изгаря всички мостове към бъдещи кинопроекти, обявявайки Васил Гендов за фашист и враг. Така бива изпепелена и филмовата кариера на първата българска кинозвезда.

„На един мой портрет в Националната филмотека съм записала: „Българският филм, това е целият ми живот” – обобщава творческия тандем актрисата. – И с право – колко непосилен труд, колко хубави мечти преди много, много години, колко осъществени и колко несбъднали се мечти! Хората печелиха пари, трупаха си настрана, затваряха ги в банките, а Васил Гендов с всичките си недостатъци и упоритост до лудост тичаше измъчен, с невероятен труд събираше петачета, уреждаше театър, играеше по утра и вечеринки и печелеше пак петачета – но не за да направи къща или апартамент, не за да ги вложи в банка или в някое доходно търговско предприятие, а за да направи български филм.”

Снимки: архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Анита Екенова

Анита Екенова от Лион: С народния танц на сцената усещам, че нося цяла България със себе си

Ако българската държава трябваше да инвестира средства, за да направи 11 събития, посветени на българските празници и фолклор в Милано, да организира още толкова прояви в Мюнхен, в Копенхаген, в Лион, Атина или където и да било още в Европа, какъв ли..

публикувано на 21.03.24 в 06:30

Пътешественичката Изабела Шопова направи кисело мляко в условия, близки до тези в Космоса

Едва ли има момче, което да не е пожелавало да стане космонавт. Макар и по-рядко, такива стремежи имат и момичетата. Сред тях е и пътешественичката Изабела Шопова, чийто най-голям герой в детството е Юрий Гагарин . Жената описва пътуванията си и в..

публикувано на 18.03.24 в 11:05

София Илиева – българката от Марбея, която ни учи на добри обноски

Красива, стройна жена с изтънчено излъчване показва как с финес да облечем дамското си палто или къде е правилно по етикет да седнем на маса за двама в ресторант. Тези видео-уроци, поднесени с усмивка и лекота, откриваме в социалните мрежи в..

публикувано на 12.03.24 в 11:25