Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Как се отразява дистанционното обучение на българските деца

Снимка: Веселина Киричева

Днешният свят е неразривно свързан с технологиите, и все повече деца прекарват време пред електронно устройство, независимо дали го използват за обучение или за развлечение. Това показва и статистиката за България, която за изминалите две години е тревожна.

„По последни данни 83% от българчетата прекарват времето си в активно и пасивно гледане пред екранно устройство, най-малко по 2 часа на ден през почивните дни, а през седмицата - 48% , което надвишава препоръчителната педиатрична доза” – казва Яна Илчева, логопед, консултант и терапевт, която работи с деца с проблеми в развитието.

Яна ИлчеваКъсно проговаряне, разстройства на емоционалното състояние, нарушаване на концентрацията, зачестили случаи на насилие – това са само част от проблемите, които възникват в резултат на използването на електронните устройства от деца. Наистина ли положението е толкова сериозно?

„Да, всичко това е един взаимосвързан комплекс, основите на който се поставят още от ранна детска възраст. Екранът забавя развитието на смислената реч, не може да се развие комуникативното поведение. За децата е изключително важна реалната игра, която дава житейския опит, развива въображението, емоционалната зрялост и осъзнатост” - обяснява Яна Илчева и дава примери от практиката си за обратното: дете, което не може да отлисти страниците на книга, а плъзга с пръст по страницата, или дете, което не е изградило своята идентичност и се оприличава с анимационен герой.  Неслучайно през последните години се появиха такива термини като „синдром на екранното време” и „поколение на отчуждението”.

„Вследствие прекомерното гледане се получава свръхстимулация на нервната система, променят се биохимичните процеси в мозъка и не се изграждат правилните неврологични връзки. Състоянията наподобяват психични разстройства, пристрастяване, което е съпоставимо с наркотична зависимост. Наблюдава се дезорганизация на поведението, честа смяна на настроения, предразположеност към депресия, липса на емпатия, нарушават се сънят и двупосочната комуникация. За поколение, отгледано пред екрана, е изключително трудно да се заиграват, да общуват помежду си. Не се развива добре работната памет, както и креативното мислене. И все повече деца, за съжаление, имат когнитивни и обучителни трудности” – отбелязва Яна Илчева.

Миналата година децата в България завършиха училище дистанционно, в момента учениците от горните класове все още са онлайн. Как ще се отрази дистанционното обучение върху българските деца?

Последиците тепърва ще се изследват по-задълбочено. Изолацията и екранното време са най-пагубни за първокласниците и децата с проблеми в развитието. Все повече се засилват и обучителните трудности, защото учениците изостават с материала. По отношение на социалните умения мисля, че те ще ги наваксат, връщайки се в клас. В бъдеще все повече ще се усещат трудности в концентрацията, поведението, слуховото внимание, фината моторика. Според мен, последиците ще са най-вече психологически и обучителни” – смята Яна Илчева.

Технологиите ограничават сензорната интеграция, живата връзка, усещането от реалното общуване, движението. Но те могат да бъдат и една допълнителна подкрепа, когато са целенасочено използвани и дозирани:

„Има много образователни канали и приложения, които подкрепят учебния процес. Също така могат да се използват и за алтернативна комуникация. Не можем да изолираме децата изцяло, всички ние сме зависими под някаква форма от технологиите. Те обаче не трябва и не могат да заместят реалните житейски събития, общуването, практическите умения и потребностите” – категорична е Яна Илчева.

Снимки: Веселина Киричева, личен архив, БГНЕС

Още от категорията

Премиерът Борисов поздрави мюсюлманите за Рамазан

Премиерът Бойко Борисов поздрави мюсюлманите по повод Рамазан чрез пост във Facebook. "Поздравявам всички мюсюлмани за настъпващия свещен месец Рамазан. Желая Ви здраве и благополучие. Уверен съм, че в България ще продължим да живеем в мир,..

публикувано на 13.04.21 в 15:41

Българските земеделци искат да се отчитат регионалните различия в селскостопанската политика на ЕС

Земеделските производители да са в центъра на предвидената реформа в селскостопанската политика, като те ще продължат да получават финансова подкрепа, но при равнопоставени условия и облекчени процедури.Това е залегнало в бъдещите планове на Общата..

публикувано на 13.04.21 в 12:58

Надарените деца в неравностойно положение имат шанс за развитие

Преди 14 година Михаела Стойкова , заедно със свой приятел решава да зарадва сирачета от Бургас и така започва една от най-мащабните дарителски акции у нас. Няколко години по-късно Михаела създава  Сдружение „Операция Плюшено Мече“, което от 2017..

публикувано на 13.04.21 в 12:25