На брега на Индийския океан, в Южна Африка, се намира три милионен град, в който живее пъстро население, сякаш на едно място се е събрал светът. Но такъв е обликът на Република Южна Африка – заради нейното много пъстро общество я наричат „The rainbow nation“, или нация като дъгата. Тъкмо там, в гр. Дърбан, живее със семейството си Ангелина Пописакова-Самсонова. Казва, че за 2 години и половина е почувствала Африка като свой дом – заради топлите отношения между хората. Българката пояснява, че Дърбан е изключително красив град, популярна туристическа дестинация. Там е и най-голямото търговско пристанище на Южното полукълбо – огромен залив, който приема кораби от цял свят и реално снабдява континента със стоки.
„Южна Африка сега е в процес на промени, все още търси мястото си като икономическа сила в света, а пандемията допълнително усложни това“ – казва Ангелина.
А самата тя е там заедно със съпруга си и двете им деца, заради авантюристичния дух на семейството и заради красивата природа на този толкова далечен и богат континент.
„Когато дойдох тук имах сблъсък с реалността – споделя тя в интервю за Радио България. – Завършила съм кино режисура и съм практикувала специалността си цели 10 години в шоу и развлекателни програми за български телевизии. Смятах, че професионално съм много добре подготвена, но се оказа, че опитът няма как да ми послужи в новия свят, в който попаднах. От една страна, защото Дърбан не произвежда кино. Оказах се на края на опашката от чакащи за работа чужденци и поради факта, че не съм от преобладаващата раса. Тук расизмът и предразсъдъците са водещи, когато става въпрос за наемане хора на работа, а бялата раса не е с предимство. Така че сега работя като преподавател по немски език в детска градина.
Като цяло животът не е така социален, както е в Източна Европа. Хората са усмихнати, дружелюбни, но нямат традицията да са заедно. В Дърбан има много българи, а една от големите ми болки, е че нямаме българско училище. Такова има само в столицата – Претория и в Кейптаун, но не може да се пътува до там. Освен това българската общност е много разпокъсана. Аз за две години се запознах с няколко български семейства с деца, но не поддържаме близки отношения по няколко причини. Всеизвестен факт е, че тук има висока престъпност и това кара хората да ограничават контактите си. Българите, които сме тук, живеем между дома, работата и училището на децата – един сигурен триъгълник, в който трудно можеш да се засечеш със сънародници. Това, че не мога да изляза с приятелки и да си поприказваме, в квартала например, е нещо, с което трудно се свиква тук.“
Според Ангелина чуждата страна те подтиква да се обградиш с всичко, което ти напомня за България и да я пазиш близо до себе си. Тя дори в Африка си припомнила как се бродират български шевици и това й доставя голямо удоволствие. „Както държим да имаме широк мироглед към света и различното, така у децата си искаме да възпитаме любов към езика ни и всичко българско“ – казва сънародничката ни:
„Аз имам две деца – на 7 и 4 години, отглеждам ги тук, но това е временно. Ние не сме напуснали България, защото не ни харесва или са се отнасяли лошо към нас. Нашият план е като попием от всичко шарено, от хората и природата на Африка, после всичко научено да върнем обратно в родината. Много искам да оставим и частица от България в Африка, а именно ако можем да направим клон на българското неделно училище тук, където живеем. Аз като учител бих могла да се занимавам с преподаване на роден език.“
Южна Африка е дом и за много щъркели и лястовички, голяма част от които тръгват през есента точно от България. Потракването на щъркелите с човка е също скъп спомен, който мигновено напомня на българите за родината. Ангелина с вълнение разказва как под стряхата на нейния дом са свили гнездо двойка лястовички. „Пиленцата растат и само след месец-два ще изпратим птичето семейство към България“ – завършва разказа си българката от ЮАР.
Снимки: личен архив
Учениците и учителите от българското неделно училище "Иван Вазов" в Париж готвят специален концерт , с който на 19 май от 11,30 ч. ще отбележат 10-ата годишнина от създаването на школото. Това е "мястото във Франция, в което ние заедно..
Българският хор “Бяла роза“ в град Пескара ще участва във великденски концерт, който ще се състои в неделя, 21 април, от 16,30 ч. местно време в църквата Adorazione в италианския град. “ Директорът проф. Елена Димитрова и всички хористи имат..
Виена e единственото място извън България, където пленителната Цветана Манева ще отпразнува своята 80-годишнина. Пред сънародниците ни в австрийската столица ще бъде представен за първи път зад граница спектакълът "Честит рожден ден, Цветана", създаден..
Българската акапелна формация "Булгапея" от Брюксел с диригент Надежда Николова отбеляза петата година от своето основаване, предаде БТА, позовавайки..
От 12.00 часа българско време на 23 април 2024 г. на интернет страницата на ЦИК вече може да се подава електронно заявление за гласуване извън..