Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Самодейното изкуство – любов, потребност и традиция

Женска фолклорна група „Германея“ – Сапарева баня
Снимка: личен архив

Любим за всички ни е 1 март – денят в който си разменяме мартенички. Тези червено-бели амулети за здраве са и още един знак – дошъл е Денят на самодейците в България. Учреден с това име през 1976 г. с решение на тогавашния Министерски съвет, през 1984 г. превърнат в Ден на любителското художествено творчество, празникът се отбелязва и до днес. Казват, че датата, на която почитаме старинния езически обичай Баба Марта, не е избрана случайно. Защото едно от основните призвания на самодейността е да съхранява традициите и да ги предава на следващите поколения, да събужда спомени у възрастните, а на младите да дава знание за културната им история. Независимо от пол и занятие, самодейците посвещават голяма част от свободното си време на обществена дейност. И всичко това – заради непреодолимата жажда да се докоснат до красивото, смисленото, да се издигнат над ежедневното, да бъдат артисти на сцена, да радват и раздават таланта си…

За тази потребност говорят и две от певиците в самодейната женска фолклорна група „Германея“ към читалище „Просветен лъч – 1905 г.“ в Сапарева баня. Името на идва от най-старото название на градчето, останало от времето на траките. Разположен в полите на Рила, гр. Сапарева баня е известен с минералните извори, естествения гейзер – фонтан, природните красоти наоколо. 


Намира се в Шоплука, а народните песни са двугласни, в типичния за региона стил – дисонантен, с „остра“ звучност, която в началото може и да ви отблъсне, но след време ще откриете архаичната ѝ красота.

Песента отдавна е покорила Стойка Костова, ръководител на групата, която представя автентичен фолклор. Певиците имат в репертоара си и авторски песни, написани от тяхна съгражданка и посветени на Сапарева баня.

„Невена Гелева се казва, съчини две песни, които ние с Цветанка Терзийска разучихме и миналото лято взехме първа награда на конкурса „Евро фолк“ в Китен – разказва Стойка. 


„Германея“ е създадена през 2005 г., но аз пея от ученичка. Помня,  излизахме на двора в междучасие, залавяхме се на хоро и пеехме. Завършила съм техникум, тъкачка съм, но съм работила и какво ли не. На репетициите идваме с огромно желание, от сърце пеем, с любов.“

Група „Германея“ има свой клуб в сградата на читалището. „Сега пандемията не дава да се събираме, но ние си пеем у дома и чакаме фестивалите на открито“ – споделя още Стойка. С гордост разказва за наградите и дипломите, които са получили за успешното си представяне в почти всички национални конкурси. Тя самата участва и в кулинарни състезания – например миналата година е взела първо място на конкурс за най-добър зелник в с. Бели Искър. Песните, които можете да чуете в звуковите файлове, Стойка изпълни заедно с Цветанка, която е в групата от четири години. Тя отдавна е самодейка – пяла е в многогласния хор на читалището, където се е запознала с друг вид песенно изкуство. Казва, че нищо не може да се сравни с вълнението, което изпитва когато пее старите мелодии.

„Много ми харесват автентичните песни – казва Цветанка. – Може би заради описанието на живота едно време, заради двугласа, не мога да определя точно. В някои песни съм „влачачка“ (втори глас, който държи един тон). С леля Стойка имаме и други дуети. Много са песните, които ми харесват! Когато пея, сякаш се преобразявам.“

Разбира се, жените от „Германея“ участват във възстановки на местни обичаи и празници, които организира читалището, в концерти и фестивали в района и страната. Правят го по своя начин – с отдаденост, скромно и чистосърдечно. А когато са на сцената, лицата им наистина се преобразяват.

Снимки: личен архив

Още от категорията

Всеки българин е пазител на традициите – с песен, танц или дори с наниз от мъниста

Топлите летни вечери са най-подходящото време през годината за организиране на традиционни родови срещи под открито небе. Те са вълнуващи, защото обикновено на тях присъстват много роднини или приятели, които отдавна са напуснали малкото село или..

публикувано на 04.08.21 в 13:13

„С песните на Кичка Савова“ – красив празник на българския фолклор

„През цялата година село Сладун е като малко поточе, но в дните на фестивала кипи и бушува като голяма, пълноводна река“ – това сполучливо сравнение е на Надя Щегрова, секретар на читалище „Изгрев – 1928 г.“, основен двигател в организацията на..

публикувано на 02.08.21 в 16:58

Пъстрият свят на българското везбено изкуство оживява в Самоков

В разгара на лятото, Боровец посреща гостите си с добре маркирани пътеки, които отвеждат към потайностите на Рила планина. Но ако желаете да съчетаете планинската си почивка с културен туризъм, ви препоръчваме да посетите град Самоков, само на 10-на км...

публикувано на 27.07.21 в 09:53