Тревожна негативна демографска тенденция се наблюдава в цивилизования свят не отскоро. „В страните, в които културното равнище и благосъстоянието на населението е по-ниско, сме свидетели на изключително бурно демографско развитие. За разлика от държавите, в които благосъстоянието е на високо ниво, а режимите – демократични. В тях нивото на човешко възпроизводство е изключително ниско“. Така накратко обрисува глобалните промени, настъпили още преди пандемията, психологът от Пловдивския университет проф. Веселин Василев.

Затова не бива да ни изненадва и българският им контекст. Прогнозите за скок на новородените у нас след локдауна, въведен в началото на миналата година, останаха несбъднати, а естественият прираст е с все така с отрицателни стойности. Въпреки относително по-добрите демографски показатели на българската столица спрямо градовете в страната, някои от числата са доста тревожни и скоро ще се отразят пряко върху социалната система.

„Единият демографския показател сочи коефициента на демографска зависимост, т.е. показва на колко трудоспособни лица, се падат даден брой в нетрудоспособна възраст – обясни в интервю за БНР социологът Невена Германова – Данните за София сочат, че на 100 души в трудоспособна, се падат 48 в нетрудоспособна възраст. Другият тревожен индикатор е коефициентът на демографско заместване. Данните от него показват, че  всеки 100 човека, които излизат от трудовия пазар, биват заместени от 72-ма.“

Актуална прогноза гласи, че до 2050 година населението на българската столица почти няма да се промени, като дори се очаква да има лек спад.

Съобразявайки се с тези данни, както и с факта, че миграцията от вътрешността на страната към София намалява, няма как да не се запитаме каква е необходимостта от строителство на нови сгради за жилищни нужди в мащабите, позволени от действащия общ устройствен план на града.

„В него е заложен сериозен ресурс от жилищни зони, някои от които все още дори не са усвоени – обясни урбанистът Емил Христов. – Проблемът е, че не се взема предвид колко хора могат да поемат тези зони, ако бъдат реализирани всички. Последното изменение в плана датира от 2009 година. Начинът, по който продължават да се правят общите устройствени планове, трябва да се преосмисли, тъй като те са твърде статични. Те се съобразяват с една обстановка и картина на динамиката в града в конкретно време, но нищо от това не може да работи 10 или 20 години по-късно. По тази схема се създават много зони, в които се строи масово, позволено и легално жилищни сгради, без да има нужда“.

Според Христов, акцентът в градоустройството трябва да засегне в по-голяма степен обновяването на сградния фонд в столицата.

„Доста е амортизиран старият сграден фонд. И конструктивното, и енергийното обновяване са много важни. Направихме проучвания и установихме, че панелните блокове не са от най-критичните по отношение на конструкцията и сеизмичния риск. Проблемните жилища са по-старите сгради в центъра. Те са строени спрямо стари нормативни изисквания, което ги прави по-рискови.“

Урбанистът посъветва Столична община да обърне по-сериозно внимание и на своята жилищната стратегия. Към момента такава липсва, макар за нея да се говори от години.

„Необходимо е да се измисли модел, по който да бъдат субсидирани хората, които имат нужда от социални жилища. Такива са млади семейства, възрастни хора, или в неравностойно положение. Необходимо е да се облекчи процедурата за наемане на общинско жилище, както и да се увеличи техният брой. Към момента София е града в ЕС с най-малко общински или социални жилища.“

Редактор: Йоан Колев /по интервюта на БНР-Радио София и БНР- Пловдив/