Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Павел Минев: Българската култура е нашата сила като народ

Известният цигулар представя предстоящите си албуми

Снимка: личен архив

„Следващият Паганини е българин!“, възкликва преди време италианското списание Grazia по повод дебюта на 6-годишното дете-чудо Павел Минев. Роден в Плевен, той получава първите уроци от своята майка Йова Йорданова и става вдъхновител на нова система за ранно обучение по цигулка, създадена от нея.

По-късно двамата заминават за Русия, където Павел завършва с отличие Московската консерватория при проф. Ирина Бочкова. Още в ранна възраст печели първи награди и златни медали на няколко големи конкурса и буквално шества по световните сцени.


И до днес Павел свири в престижни зали, заедно с легендарни оркестри и диригенти. През 1996 г., по препоръка на големия пианист Святослав Рихтер, диригента Константин Орбелян и други изтъкнати музиканти, работещи в Московската филхармония, е приет за щатен солист и става първият чужденец на тази позиция в историята на оркестъра.


През последната година, в която рухнаха толкова планове, цигуларят е зает с подготовката на няколко албума. Известно руско издателство публикува негови записи на творби от  Шостакович, Паганини, Чайковски, Рахманинов.

„Предстои и компактдиск, в който звучат камерни творби от Брамс и Рахманинов – допълва Павел за Радио България. – Свиря заедно с прекрасни изпълнители, те са и завеждащи катедри в Московската консерватория, която осъществява продукцията. По повод юбилей на майка ми популярно българско списание за култура издава Концерт № 5 от Виотан, Соната № 3 от Брамс, Каприз  № 24 от Паганини-Шимановски. В Англия излиза четвърти албум – заедно с известната виолончелистка Марина Тарасова, изпълняваме дуа от Равел, Брамс и др. Бих искал да подчертая, че винаги когато е възможно включвам и българска музика.“


„Например, в диска на известното руско издателство ще звучи произведение на Петър Христосков. Благодарен съм на неговата дъщеря Анна Христоскова и проф. Павел Герджиков за съдействието при уреждане на подробностите. Творбите на този голям наш педагог и цигулар цял живот са с мен, свирил съм ги в много екзотични ситуации. Например, на 24 май 2008 г., пред 12 000 слушатели, на празник в гр. Твер. Свири Христосков както и през 80-те години, на юбилейна конференция на ESTA (Европейската асоциация на педагозите по струнни инструменти) в Грац – Австрия, когато все още нито една социалистическа страна, включително България, не беше член на авторитетната организация. Бях 8-годишен, а свирих пред цвета на световния педагогически елит. Присъстваха Йехуди Менухин – като почетен председател, известният  Макс Ростал, чието име днес носи авторитетен конкурс за цигулари. В архивния запис се чуват ръкопляскания  – не само между частите, което по принцип не е прието. Залата избухва в аплодисменти и по време на tutti. Това ни връща във времето на Моцарт и на Сарасате, чиито виртуозни изпълнения са били аплодирани по същия начин.“


Няколко месеца по-късно Йова и Павел получават колет от Рой Байер, тогавашния президент на ASTA (Американска асоциация на педагозите по струнни инструменти). В него имало един огромен договор за гастроли в САЩ и покана към Йова за членство в асоциацията. Разбира се, по онова време (80-те г. на м.в.) не е било възможно тези гастроли да се осъществят. „А може би – казва Павел – на съдбата е било угодно първият ми концерт там да бъде в Карнеги хол, а публиката да ме аплодира три пъти на крака – след Сонатата от Франк, „Венециански карнавал“ от Паганини и след „Циганката“ от  Равел – факт, отразен многократно от медиите в Щатите и у нас. Такова нещо не се случва често в тази зала.“

За съжаление, свободен достъп до запис на този концерт няма, но са публикувани секунди с кадри от препълнения салон.

„С радост мога да споделя – продължава виртуозът, – че сега, при договарянето на концерти, съм в позиция да помоля за включването на български произведения в програмата. Например, след последния ми концерт в Берлинска филхармония, в присъствието на дипломат от нашето посолство, уговорих оркестърът да изпълни „Песен“ и Българска рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров.“

Убеден съм, че българската култура е нашата сила, която не може да бъде разрушена. Духът на народа ни е въплътен в произведенията на неговите гении. Обръщайки се към творбите им, ние се учим от техните принципи – това е начинът да оцелеем като личности и като общество във времето на тази страшна световна катастрофа, чиито последици са непредвидими. Моята най-голяма радост е, че използвам своите контакти, за да бъда полезен на народа си. Считам, че това е висш дълг на всеки българин.“


Още от категорията

Пласидо Доминго и Соня Йончева на репетиция в зала „България“.    Снимка: Александър Богдан Томпсън

Пласидо Доминго и Соня Йончева с концерт под звездите на София

„Гала в София” е озаглавен концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго, който е днес, 31 август. По този повод, в градската градина пред Народния театър, беше открита изложба с фотографии, показващи изявите на Соня Йончева на големите световни сцени..

обновено на 31.08.21 в 12:17

За Devet, балканските корени и музикалните приятелства

Срещат се във Виена, като участници в джаз формация на свой колега. Любомир Господинов   е от България, Никола Станошевич – от Сърбия. Събират ги балканските им корени и интересът към етно-джаз експериментите, особено с неравноделните ритми,..

публикувано на 31.08.21 в 10:45

„И“ – новата песен на Орлин Горанов

Преди около месец Орлин Горанов представи своята нова песен с краткото заглавие „И“. Текстът е на телевизионния журналист Костадин Филипов, музиката и аранжиментът – на Светослав Лобошки. Популярният изпълнител засне и клип, който вече има около 5000..

публикувано на 27.08.21 в 13:18