Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Павел Минев: Българската култура е нашата сила като народ

Известният цигулар представя предстоящите си албуми

Снимка: личен архив

„Следващият Паганини е българин!“, възкликва преди време италианското списание Grazia по повод дебюта на 6-годишното дете-чудо Павел Минев. Роден в Плевен, той получава първите уроци от своята майка Йова Йорданова и става вдъхновител на нова система за ранно обучение по цигулка, създадена от нея.

По-късно двамата заминават за Русия, където Павел завършва с отличие Московската консерватория при проф. Ирина Бочкова. Още в ранна възраст печели първи награди и златни медали на няколко големи конкурса и буквално шества по световните сцени.


И до днес Павел свири в престижни зали, заедно с легендарни оркестри и диригенти. През 1996 г., по препоръка на големия пианист Святослав Рихтер, диригента Константин Орбелян и други изтъкнати музиканти, работещи в Московската филхармония, е приет за щатен солист и става първият чужденец на тази позиция в историята на оркестъра.


През последната година, в която рухнаха толкова планове, цигуларят е зает с подготовката на няколко албума. Известно руско издателство публикува негови записи на творби от  Шостакович, Паганини, Чайковски, Рахманинов.

„Предстои и компактдиск, в който звучат камерни творби от Брамс и Рахманинов – допълва Павел за Радио България. – Свиря заедно с прекрасни изпълнители, те са и завеждащи катедри в Московската консерватория, която осъществява продукцията. По повод юбилей на майка ми популярно българско списание за култура издава Концерт № 5 от Виотан, Соната № 3 от Брамс, Каприз  № 24 от Паганини-Шимановски. В Англия излиза четвърти албум – заедно с известната виолончелистка Марина Тарасова, изпълняваме дуа от Равел, Брамс и др. Бих искал да подчертая, че винаги когато е възможно включвам и българска музика.“


„Например, в диска на известното руско издателство ще звучи произведение на Петър Христосков. Благодарен съм на неговата дъщеря Анна Христоскова и проф. Павел Герджиков за съдействието при уреждане на подробностите. Творбите на този голям наш педагог и цигулар цял живот са с мен, свирил съм ги в много екзотични ситуации. Например, на 24 май 2008 г., пред 12 000 слушатели, на празник в гр. Твер. Свири Христосков както и през 80-те години, на юбилейна конференция на ESTA (Европейската асоциация на педагозите по струнни инструменти) в Грац – Австрия, когато все още нито една социалистическа страна, включително България, не беше член на авторитетната организация. Бях 8-годишен, а свирих пред цвета на световния педагогически елит. Присъстваха Йехуди Менухин – като почетен председател, известният  Макс Ростал, чието име днес носи авторитетен конкурс за цигулари. В архивния запис се чуват ръкопляскания  – не само между частите, което по принцип не е прието. Залата избухва в аплодисменти и по време на tutti. Това ни връща във времето на Моцарт и на Сарасате, чиито виртуозни изпълнения са били аплодирани по същия начин.“


Няколко месеца по-късно Йова и Павел получават колет от Рой Байер, тогавашния президент на ASTA (Американска асоциация на педагозите по струнни инструменти). В него имало един огромен договор за гастроли в САЩ и покана към Йова за членство в асоциацията. Разбира се, по онова време (80-те г. на м.в.) не е било възможно тези гастроли да се осъществят. „А може би – казва Павел – на съдбата е било угодно първият ми концерт там да бъде в Карнеги хол, а публиката да ме аплодира три пъти на крака – след Сонатата от Франк, „Венециански карнавал“ от Паганини и след „Циганката“ от  Равел – факт, отразен многократно от медиите в Щатите и у нас. Такова нещо не се случва често в тази зала.“

За съжаление, свободен достъп до запис на този концерт няма, но са публикувани секунди с кадри от препълнения салон.

„С радост мога да споделя – продължава виртуозът, – че сега, при договарянето на концерти, съм в позиция да помоля за включването на български произведения в програмата. Например, след последния ми концерт в Берлинска филхармония, в присъствието на дипломат от нашето посолство, уговорих оркестърът да изпълни „Песен“ и Българска рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров.“

Убеден съм, че българската култура е нашата сила, която не може да бъде разрушена. Духът на народа ни е въплътен в произведенията на неговите гении. Обръщайки се към творбите им, ние се учим от техните принципи – това е начинът да оцелеем като личности и като общество във времето на тази страшна световна катастрофа, чиито последици са непредвидими. Моята най-голяма радост е, че използвам своите контакти, за да бъда полезен на народа си. Считам, че това е висш дълг на всеки българин.“


Още от категорията

"Кристална лира" за диригента на Симфоничния оркестър на БНР Емил Табаков

Главният диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио Емил Табаков получи наградата Кристална лира на СБМТД за концерта си със Симфоничния оркестър на БНР, състоял се на 30 януари т. г. с музика от Вебер, Брух и Шостакович. Сред..

публикувано на 04.11.09 в 15:23

Българското сопрано Евгения Брайнова спечели първата награда на оперен конкурс в Италия

Вестник "Кориере адриатико" информира днес за наградите на "Канто фестивал" - международния конкурс за млади оперни певци, който се състоя в град Амандола (70 км южно от Анкона) в италианската област Марке. Две са абсолютните победителки,..

публикувано на 04.11.09 в 13:47

“Музика без граници” събра дворецът в Балчик

ftp://files.bnr.bg/RadioBulgaria/Bulgarska/Muzika/audio02_bul_02_11_09.mp3 “Музика без граници” е мотото на няколко събития, организирани с участието на артмрежа "Скендерман". Скандер е едно от имената, с които хората от Изтока наричали Александър..

публикувано на 03.11.09 в 13:41