Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лазаровден – празник на младостта и красотата

Снимка: архив

Отново е Лазаровден – денят, в който Христос извършил едно от чудесата си, възкресявайки праведния Лазар. Това е и празникът, предвестник на Христовото възкресение, което честваме седмица по-късно. Някога Лазаровден бил важен етап от социализацията на младите момичета в предженитбена възраст, които с цветен венец на главите си влизали в ролята на лазарки.

За разлика от онлайн обучения и конференции, обичаят губи своя смисъл без обредните обиколки на лазарките, без звънките им песни-наричания, песни-възхвала на пролетта и красотата. „Но трябва да сме разумни и да съхраним здравето и живота на децата и хората от селото“ – убедена е Венцислава Потева, ръководител на самодейни състави и библиотекар на читалището в с. Мировяне.


Векове наред народът ни вярвал, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Възможно е да я сполетят и други нещастия – например змей да я грабне и да я отнесе надалече. В повечето райони се подготвяли още от Младенци (9 март). Събирали се в празнични дни по махали и учели песните и игрите от някоя жена, лазарувала преди време. Определяли ролите си в обичая – коя ще води лазарското хоро (наричали я Боенец, кума, изводачка и пр.), кои ще са „шетачките“ и кои ще пеят. Разположен календарно на прехода зима-пролет, обичаят обикновено съдържа и обредни обиколки, които лазарките извършвали около ниви и ливади. А песните, които изпълнявали, били посветени на бъдещото плодородие. По домовете в селото лазарките също пеели специални песни-наричания за здраве и благоденствие, а „шетачките“ танцували по дворовете. Облечени с новите си носии и нагиздени с красиви венчета от живи цветя, девойките били символ на младостта, красотата, новото начало и надеждата за здраве и плодовитост.


След години забрава, през последните няколко десетилетия Лазаровден се празнува в повечето села и по-малки градчета, където възкресената традиция намери нов живот и последователи. Всъщност, на някои места обичаят никога не е изчезвал напълно, но е изпълняван в променен вариант и тесен роднински кръг. През 2020-а за пръв път много читалища в страната не подготвиха своите лазарки, а песните им звучаха само из социалните мрежи. Независимо, че тази година Лазаровден е в период, в който мерките срещу коронавируса са „разхлабени“, ръководителите на повечето самодейни групи се отказаха от провеждането на обичая. „Добре поне, че имаме записи от миналите години, за да ги видим и да усетим празника“ – казва Иван Наумов, председател на читалище „От извора – 2013“ в Сапарева баня.


В някои села все пак са решили да поведат лазарките, но само пред домовете, с маски и на необходимото разстояние. „Може да не е с всички елементи, но ще направим обичая – казва Маргарита Петкова, кмет на с. Царевец . – Ако се откажем от всичко, какво ще се случи с живота ни, а и как ще предадем традициите? Нали е за здраве и сбъдване на добрите ни пожелания. Честит да ни е празникът и да има светли дни пред всички нас, най-вече – пред децата ни!“

Снимки: БГНЕС и архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Традицията на маскарадния фестивал "Кукерландия" продължава в Ямбол

Ямбол е "Кукерландия"!  Над 45 маскарадни групи от България ще дефилират на 17 март на 25-ото юбилейно издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“. Стартът на състезателните дефилета е от 9:00 часа на сцената до фонтана в Градския..

публикувано на 17.03.24 в 05:05

Мартеници или родопски байници – символ на надеждата за хубавото, което предстои

Мартеницата е един от символите на България – считан за предвестник на пролетта и прогонването на мрака. Всяка година на първи март, дори далеч от родината, българите закичваме близки и приятели с усуканите бели и червени конци, с..

публикувано на 01.03.24 в 04:30

Костинброд кани българи от Сърбия за фолклорния фестивал “Шопски наниз”

Четиринадесетото издание на Международния фолклорен  фестивал “Шопски наниз”  ще  се проведе на 19, 20 и 21  април  2024 г., в Народно читалище "Иван Вазов-1947" в гр. Костинброд. Към събитието се канят да се присъединят и българите от Сърбия, съобщава..

публикувано на 28.02.24 в 17:41