Отново е Лазаровден – денят, в който Христос извършил едно от чудесата си, възкресявайки праведния Лазар. Това е и празникът, предвестник на Христовото възкресение, което честваме седмица по-късно. Някога Лазаровден бил важен етап от социализацията на младите момичета в предженитбена възраст, които с цветен венец на главите си влизали в ролята на лазарки.
За разлика от онлайн обучения и конференции, обичаят губи своя смисъл без обредните обиколки на лазарките, без звънките им песни-наричания, песни-възхвала на пролетта и красотата. „Но трябва да сме разумни и да съхраним здравето и живота на децата и хората от селото“ – убедена е Венцислава Потева, ръководител на самодейни състави и библиотекар на читалището в с. Мировяне.
Векове наред народът ни вярвал, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи. Възможно е да я сполетят и други нещастия – например змей да я грабне и да я отнесе надалече. В повечето райони се подготвяли още от Младенци (9 март). Събирали се в празнични дни по махали и учели песните и игрите от някоя жена, лазарувала преди време. Определяли ролите си в обичая – коя ще води лазарското хоро (наричали я Боенец, кума, изводачка и пр.), кои ще са „шетачките“ и кои ще пеят. Разположен календарно на прехода зима-пролет, обичаят обикновено съдържа и обредни обиколки, които лазарките извършвали около ниви и ливади. А песните, които изпълнявали, били посветени на бъдещото плодородие. По домовете в селото лазарките също пеели специални песни-наричания за здраве и благоденствие, а „шетачките“ танцували по дворовете. Облечени с новите си носии и нагиздени с красиви венчета от живи цветя, девойките били символ на младостта, красотата, новото начало и надеждата за здраве и плодовитост.
След години забрава, през последните няколко десетилетия Лазаровден се празнува в повечето села и по-малки градчета, където възкресената традиция намери нов живот и последователи. Всъщност, на някои места обичаят никога не е изчезвал напълно, но е изпълняван в променен вариант и тесен роднински кръг. През 2020-а за пръв път много читалища в страната не подготвиха своите лазарки, а песните им звучаха само из социалните мрежи. Независимо, че тази година Лазаровден е в период, в който мерките срещу коронавируса са „разхлабени“, ръководителите на повечето самодейни групи се отказаха от провеждането на обичая. „Добре поне, че имаме записи от миналите години, за да ги видим и да усетим празника“ – казва Иван Наумов, председател на читалище „От извора – 2013“ в Сапарева баня.
В някои села все пак са решили да поведат лазарките, но само пред домовете, с маски и на необходимото разстояние. „Може да не е с всички елементи, но ще направим обичая – казва Маргарита Петкова, кмет на с. Царевец . – Ако се откажем от всичко, какво ще се случи с живота ни, а и как ще предадем традициите? Нали е за здраве и сбъдване на добрите ни пожелания. Честит да ни е празникът и да има светли дни пред всички нас, най-вече – пред децата ни!“
Снимки: БГНЕС и архив
Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление...
Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо,..
Празникът на младото червено вино ще донесе добро настроение на жителите и гостите на Сандански за двайсет и девети път. На градския площад “България” се събират винопроизводители от района, за да представят новата си продукция. В конкурс за най-добро..