Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

На гости на казаците в староверското село Казашко

Осемконен кръст посреща гостите на село Казашко
Снимка: Венета Николова

Скрити сред тръстиките на брега на Варненското езеро, са притихнали няколко рибарски лодки. А до тях се извисява боядисан в синьо осемконен  кръст, за да напомня, че тук живеят потомци на донски казаци от далечна Русия. Преди повече от 110 г. техните дългобради деди се преселват по тези безметежни брегове, за да практикуват старото православие. Селото неслучайно се казва Казашко, а жителите му гордо определят себе си като казаци староверци или старообрядци. Това е най-малката етническа общност в България.

В наши дни крайезерното селце наброява по-малко от 400 постоянни жители. Но от някогашните, боядисани в бяло и синьо кирпичени къщурки със сламени покриви няма и следа. Църквата със староверските икони е заключена, а по улиците, вместо дългобради староверци, срещаме деца и забързани млади хора. В центъра, точно срещу кметството, се кипри малка ремонтирана сграда, пред нея е изложена типична казашка рибарска лодка. Това е т.нар. Казашки център. На входа ни посреща дългогодишната кметица Гергана Петкова. Тя е единствената жена атаман в България /предводител на казаците/ и управлява със цялото си сърце и душа малкото староверско село:

„През 1905 г. е основано нашето село Казашко. Това се вижда и от герба ни. И до ден днешен мнозинството, особено възрастната част на населението, са казаци старообрядци, които са били наричани също и липовани. Защо ли? Една от версиите е,  че иконите, които са носели със себе си и които са  били основното им богатство, са били изографисани  върху липови дъски. И оттам „липовани““ – разказва Гергана Петкова.

Гергана Петкова - кметица на село Казашко

През XVII-XVIII век привържениците на старото православие бягат масово от Русия и се разпръсват из целия свят, прогонени от религиозните реформи на руския патриарх Никон и опитите на Петър Първи да модернизира страната. След дълги скитания малка група пристига на брега на Варненското езеро, научаваме от кметицата.

Тя е инициатор за побратимяването през 2018 г. на малкото казашко село с Натухаевская, край Новоросийск, където живеят близо 11 000 потомци на старообрядците.  Казашкият център е създаден също по нейна инициатива. Тук се помещава неделното училище и една любопитна музейна сбирка, която ни връща в миналото на Казашко. „Опитваме се традициите да бъдат съхранявани и предавани на следващото поколение. Такава беше и целта на създаването на този музей. Това са предмети от бита, използвани от населението и виждате как постепенно се преплита  българската и казашката руската традиция“ – обяснява Гергана Петкова, докато ни представя експозицията. И ни повежда в съседното помещение:

Казашкият център в село Казашко бе открит през 2018 г.

„Тук е неделното ни училище за 13 деца. Не че няма други желаещи, просто толкова са местата, които сме успели да осигурим. Това са стари чинове, на които са седели може би техните родители. Тук  децата изучават руски език и вероучение. Това е като клуб, нарича се клуб „Казачета“. Учим песните, които се предават от поколение на поколение, подготвяме празници. Децата си имат специални празнични носии. Аз съм с богословско образование и им преподавам на доброволни начала. За мен това е много приятно занимание извън служебните ми задължения на кмет.“

Староверската църква „Покров на Св. Богородица”

Желаещите да се запознаят със самобитната казашка култура са добре дошли в село Казашко. През август месец жителите му отбелязват официалния си празник - Деня на моряка и на рибаря, с песни, танци и вкусни гозби, заедно с гости от страната и чужбина. 

Какво е кокошник, гърмошка и липованочка и как жителите на Казашко пазят духа, обичаите и културата на казаците староверци? Вижте във видеото:


Снимки: Венета Николова

Още от категорията

Екскурзии с кауза или как да подкрепим опазването на дивата природа в България

Устойчивият туризъм отдавна не е мъждееща се на хоризонта неясна цел. У нас поредица от проекти и инициативи от години проповядват т.нар. “бавно пътуване“ с минимален въглероден отпечатък, щадящо околната среда и в подкрепа и на местните общности...

публикувано на 16.05.22 в 10:05

"Фестивал на хвърчилата" в Бургас приветства лятото

"Странджа не е като другите планини. Ако на други места можем лесно да изпаднем в ситуация на опасност, то в Странджа отиваме да се учим и съзерцаваме природата. В Странджа движението сред природата е истинска наслада и почивка" – така Владимир Димитров..

публикувано на 13.05.22 в 11:09

Свобода, благородство, отдаденост – скритите в с. Петрич символи на героите

В края на април и началото на май ние, българитe, си припомняме за удивителния порив към свобода на героите от Априлското въстание . Много пъти сме говорили за делото на априлци през 1876 г. и дори ни се струва, че тази тема вече не крие изненади...

публикувано на 12.05.22 в 14:16