Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

На 24 май отдаваме почит на духовността, културата и просветата

Снимка: БГНЕС

За нас, българите, 24 май е един от най-светлите дни в годината. Това е празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. В този ден честваме делото на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий, което е на почит в целия християнски свят.


През ІХ в. Солунските братя развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството. Те създават основите на славянската азбука, която дава сериозен тласък в културното развитие на славянските народи. Константин-Кирил Философ успява да изгради писмена система, която максимално адекватно да отразява особеностите на славянската реч. Срещу всеки звук той поставя съответната буква. В много отношения той придава символично значение на първата азбука – глаголицата, защото тя е съставена от свещените за християнството елементи – кръст, кръг като символ на съвършенството и триъгълник като символ на Светата Троица. Това, според специалистите, е едно посвещение, закодирано в тези елементи – за това, че азбуката трябва да служи, за да се разпространи Божието слово сред славяните. Това е и причината да се създаде едно специфично благоговейно отношение към тази писменост и до ден днешен. 


В наши дни буквите, с които от най-ранна възраст пишем и четем, носят радост и удовлетворение от познанието, чрез тях творим и създаваме своето културно наследство за поколенията след нас. Затова на този ден ние честваме също така и българската култура, просвета и духовност.

За първи път тази година, след решение на 44 НС, вместо "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост", 24 май се отбелязва като "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност".

Още за същината на този светъл за всеки българин празник, вижте в публикацията „24 май – празник на славянските първоучители и просветители“от колекцията на Радио България.

Съставил : Венета Николова

Снимки: БГНЕС, архив

Още от категорията

Централната минерална баня

Една разходка в софийския Монмартър

Българската столица София е претърпяла множество изменения в своя архитектурен облик от обявяването си за административен, културен и обществен център на страната през 1879 година. Въпреки неумолимия ход на времето и промените, които то носи..

публикувано на 17.09.21 в 08:15

Пловдив – градът на Съединението

На площад „Съединение“ в Пловдив се издига внушителен монумент, който напомня за историческите събития от 1885 г. , когато България успява да събере двете си половини  – Източна Румелия и Княжество България. Паметникът на Съединението в града е..

публикувано на 05.09.21 в 14:35

Музеят „Хипократ“ разказва за прохождането на модерната фармация в България

Сбирката, която ни пренася във времето от края на Османската империя и първите десетилетия на новоосвободена България (края на XIX век), е дело на група пловдивски фармацевти. Те обиколили Южна България, за да съберат автентични експонати и да..

публикувано на 04.09.21 в 08:20