Година по-късно започнал да подготвя изложба с работи на зографа иконописец Николай Ростовцев, който особено активно работи през 60-те и 70-те години. Тези два факта напълно противоречали на онова, което му е преподавано в Академията, че храмове по време на социалистическа България не се изографисват и държавата няма никакво отношение към църквата. 

В търсене на отговори, Пламен Петров се озовал докторант в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Изследването за докторската му дисертация включва над 460 източника от колекциите на Централния държавен архив, Комисията по досиетата, 16 регионални архива, архивите на БАН, на културни институции като Народния театър „Иван Вазов“, Националната художествена академия, БНР, БНТ и десетки мемоари и лични архиви. 

Чрез тях се изгражда една възможно най-фактологична история не само за българското изкуство от това време и ролята на държавата, като единствен „продуцент“ на това изкуство, но и история за битието на хората.

„Тръгнах с предпоставката, че социалистическа България е това, което в настоящия момент най-често се тиражира – един мракобесен период от родната история, в който нищо позитивно не се случва. След дългия път, който минах, се оказа, че нещата са доста по-различни. 

Да, системата, която се налага в страната след 1944 г. действително до средата на 50-те години можем да назовем дори тоталитарна. Но онова, което се случва в България през следващите години далеч не е еднозначно. В изследването си ограничих едно дълго десетилетие, което започва реално през 1967-ма и приключва през 1981 година. Тогава са се случили такива събития, каквито от днешна перспектива нито интелигенцията, нито държавата може да си представи да реализира. 

Започва да се осъществява изключително динамичен диалог не само със страните от Съветския блок, но и със Западна Европа, дори и Америка. Има изключителен внос на културна продукция в страната. Хора, с който разговарях от онова време, помнят големия концерт на Тина Търнър в България 80-та година, помнят експозицията на Джоузеф Търнър, големият майстор на морския пейзаж. 

Появяват се преводи на книги, които властта би определила като лоши, буржоазни, подриващи социалистическия идеал, но те са преведени и се пускат на пазара. Да, случаи на забрана, цензура, репресия не може да се отрекат, но те са били преди всичко на личностна основа. Т.е. властта не действа принципно. Но това се наблюдава и преди 1944-та, и след нея, а за съжаление и днес“ – смята д-р Петров.

През 70-те години на миналия век се създава по-голямата част от културната инфраструктура на страната ни – музеи, галерии, архиви. Заснети са едни от най-известните и паметни български филми и са написани някои от най-добрите книги, разказва Пламен Петров. 

Това е десетилетието, в което се появят творци, необременени от минали политически системи, родени след 1944-та.

„Аз лично съм изместил границите на десетилетието в 60-те, защото смятам, че политическите процеси в културното поле в страната ни са силно белязани от т.н. Конгреси на българската култура, първият от които е през 1967 година. 

Те очертават посоките на развитие на българската култура, а и политика. Това е времето, в което България успява да осъзнае, че имиджът на страната ни може да бъде подобрен именно чрез културната продукция. Години, които спокойно могат да бъдат определени като разцвет на българската култура и наука според документите и фактите, с които разполагаме днес.”

За Западния свят Изтокът, особено Балканите, е особено любопитен и към днешна дата много хора се занимават с изследвания на процесите зад Желязната завеса. 

Това е и причината книгата „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ да бъде резюмирана в 30 страници на френски, немски и английски език. 

В тях са подбрани почти всички изводи, които книгата генерира. А един от най-важните безспорно е, че трябва да се помирим с миналото си, за да вземем важните неща, през които сме минали и да продължим с по-малко товар в съзнанието и сърцето си.

Книгата „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ на д-р Пламен Петров ще бъде официално представена на 8 юни в Софийската градска художествена галерия.

Снимки: БГНЕС, Ани Петрова, личен архив