Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

България е дом на един от 8-те суперкомпютъра в ЕС

Следващите 7 години се очаква ръст в инвестициите в технологии с висока добавена стойност

Снимка: sofiatech.bg

От началото на месец юли в България ще заработи суперкомпютър, част от обща европейска мрежа за високотехнологични изчислителни системи EuroHPC. През юни 2019 г. европейската организация избра осем държави, в които да бъдат създадени суперкомпютърни центрове на ЕС. Европейски суперкомпютри има още в Чехия, Финландия, Италия, Люксембург, Португалия, Словения и Испания.

Част от секторите, в които суперкомпютърът ще бъде полезен са свързани с научните изследвания, разработването на нови лекарства, ваксини, борбата с климатичните промени изграждането на умни системи за управление и др.

„Има интерес както от страна на научните среди, така и на бизнеса – посочи Симеон Стоянов, мениджър „Бизнес развитие“ на суперкомпютъра. – Нашият суперкомпютър е частично финансиран от EuroHPC. Затова част от капацитета на този компютър – около 35%, ще се изразходва по общоевропейски задачи. Останалите 65% остават за употреба в България или от фирми или консорциуми, които привлечем. Много важно за нас е този компютър да се използва за обучение на бъдещите кадри, които ще работят с тези високотехнологични компютри.“

Симеон Стоянов

Важно е да се знае, че информацията от работата на суперкомпютъра ще бъде обществено достъпна за всеки, който се заинтересува. А ако България иска да е сред страните членки на ЕС, развиващи продукти с висока добавена стойност, то несъмнено е необходимо да инвестира в подобни технологии.

„Това са бъдещите технологии с най-висока добавена стойност – обясни Симеон Стоянов в интервю за БНР. – Виждате, че начините, по които се прави бизнес по света драстично се промениха. Може да се окаже, че подобна инвестиция е много по-значима от тази в една ядрена централа. Това е стратегически обект, който е важен за бъдещето на нашата държава и развитието на младите хора.

Колко дълъг е животът на един суперкомпютър? – отговорът не е прост и зависи от много фактори. Най-често те са консумацията на енергия, появата на нови по-модерни технологии, наличието на други системи в споделената мрежа и не на последно място значение имат нуждите на крайния потребител. Европа все още сериозно изостава от лидерските позиции в световен мащаб по отношение на подобни суперкомпютърни екосистеми. От тях традиционно не отстъпват световните суперсили САЩ и Китай, поддържащи постоянна конкуренция помежду си. Като все по-съществена част от постоянно променящата се дигитална ера, в която живеем, суперкомпютрите ще бъдат област, в която ще се инвестират все повече средства в периода 2021-2027. Освен това именно този сегмент от икономиката на ЕС има потенциал да подпомогне възстановяването на съюза от пандемията.

Усилията България да е една от страните членки на Евросъюза, в която е разположен суперкомпютър продължиха няколко години. Това бе и един от приоритетите на настоящия български еврокомисар по иновации, култура, образование и младежки политики Мария Габриел. През миналата година тя заяви, че позиционирането му у нас, ще бъде голяма стъпка напред към превръщането на България в дигитален иновационен хъб на Балканския полуостров. Въпреки безспорните предимства, които дава суперкомпютърът на страната ни, не бива да подценяваме ефекта, който работата му оказва върху околната среда. За да работят пълноценно всички системи на компютъра на най-голямо натоварване, се изразходва около 1 MW/h електроенергия. Ако към нея добавим и енергията, употребявана от бизнеса, ангажиран с преноса и съхранението на данни, може да се каже, че се изразходва огромно количество енергия. Ерата на информационните технологии обаче не ни позволява да я ограничим, тъй като от ден на ден ставаме все по-зависими от тях.

Съставил: Йоан Колев /по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: sofiatech.bg, Добромир Видев

Още от категорията

Прогнози за 30% по-добра реколта на гроздето в сравнение с миналата година

Наесен се очаква реколтата от грозде да нарасне с 20-30% в сравнение с миналогодишната, прогнозира пред БНР Красимир Коев , директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. В момента земеделците се молят единствено за дъжд, за да се оправдаят..

публикувано на 11.08.21 в 11:33

Горещо лято и на имотния пазар край морето

80% от купувачите на ваканционни имоти по Черноморието са българи, показват данните на специалисти от голяма строително-инвестиционна компания в областта на ваканционните селища. „Ограниченията за пътуване заради коронавируса и неясната..

публикувано на 09.08.21 в 09:47
Кирил Петков

Кирил Петков: Оставаме в политическия живот

„ Под една или друга форма ще следим нещата как се случват - за разлика от преди, когато просто протестирахме“. Така служебният икономически министър Кирил Петков отговори пред БНР на въпроса дали ще продължи кариерата си като политик. Той добави, че с..

публикувано на 08.08.21 в 11:32