Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Най-бедните българи са трайно извън антикризисните мерки за подпомагане

Социалното подпомагане да се фокусира върху намаляване на бедността и неравенствата в кризата, съветват икономисти

Снимка: БГНЕС

2020 година беше идеален социален експеримент, сериозен стрес тест за цялата ни социална система, казват анализатори от Института за пазарна икономика. Тогава за три седмици около 90 хил. българи загубиха работата си в страната, а стотици останаха без работа в Западна Европа и се върнаха в България. В тази ситуация у нас не се увеличиха разходите за социално подпомагане, не се увеличиха и получателите на помощи от държавата, посочват експертите.

Лъчезар Богданов

„Анализът за 2020 г. показва, че месечната социална помощ, която би трябвало да подкрепя хората в нужда, без друг източник на доходи, е имала 1% ръст месечно. А помощите за лечение и диагностика не са мръднали и са останали под 4 млн. лв. Това означава, че нашите социални програми, дори при такава внезапна криза, на практика не реагират“ – обясни Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, представяйки анализ за икономическите предизвикателствата пред социалната система, свързани с пандемията.

„Критериите у нас са така направени, че според тях, дори в кризата никой не става много по-нуждаещ се от помощи. Общите разходи за социално подпомагане миналата година са се увеличили само със 7%, което идва заради увеличените помощи за отопление и в някаква степен по-голяма подкрепа за хората с увреждания. През призмата на кризата видяхме, че повечето от съществуващите програми не са адекватни и усещаме, че има хора, изведнъж останали без доход и лишени от достъп до съществуващите програми за подпомагане. Затова се наложи тепърва да се правят нови схеми и социалната система не беше готова да посрещне нуждите на обеднелите в кризата българи.“

Петър Ганев

Ефектът на социалните помощи е изключително малък у нас, несъизмерим с това, което е в ЕС – казва Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика:

10% от хората у нас са не просто бедни, а са в дълбока бедност. И нещо по-лошо, те не се движат в междудоходните групи, така че едни да излязат, а други да идват на тяхно място. Най-долу в класацията винаги са тези 10%, които нямат трудови доходи и са зависими от социалните услуги – те не могат да бъдат подпомогнати от мярката 60/40 и нямат никакви доходи (най-широко разпространената мярка, която обаче не обхваща трайно безработните – бел. ред.). Те могат да бъдат подпомогнати с фокусирана политика, но в момента тя не е такава, а е разпиляна в милиарди мерки, които не са на принцип доход, а дали има деца в семейството или хора с трайни увреждания. Ние насочваме фокуса към състоянието на най-бедните, най-нуждаещите се, най-ощетените от неравенството. Ако не решим тези конкретни проблеми, цялата система може да избухне и да се разруши макрорамката, от което следва вдигане на данъци, промяна на цялостна политика по преразпределение на средствата. Ще последва наливане на пари в грешна посока, защото не е бил решен един важен проблем – с бедността.“


Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Станимир Михайлов

Парламентът освободи управителя на Здравната каса

Парламентът освободи управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов. Решението беше взето със 116 гласа "за", "против" - 56 от ПП-ДБ, без въздържали се. Предсрочното прекратяване мандата на Михайлов, гласувано заради..

публикувано на 17.04.24 в 15:42
Снимки: БТА, БГНЕС

Колко ще струва Великденската трапеза на българите тази година

Кажи ми какво имаш на масата, за да ти кажа какво празнуваш. Така шеговито може да погледнем на празничния календар на българина от миналото до днес. Истината е, че трапезата винаги е била много важен елемент от битуването и празнуването ни. Великден..

публикувано на 17.04.24 в 13:30

Стигматизирани ли са децата аутисти в България?

По света заболяванията от аутистичния спектър растат в геометрична прогресия. България не прави изключение в това отношение. И ако преди повече от десетилетие едно на 10 000 деца по света е било диагностицирано с аутизъм, то в наши дни средно 1 от 70..

публикувано на 17.04.24 в 11:05