Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кратковременните правителства обикновено водят до икономически застой

Снимка: архив

Стабилно управление или чести избори в необозримо бъдеще – тази дилема, възникнала след извънредния парламентарен вот, съвсем скоро ще намери своето решение. Междувременно проф. Бисер Георгиев от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” ни връща в следосвобожденските години, проследявайки как правителствата с кратък мандат са повлиявали в обществен и икономически план на страната ни.

“Има няколко съществени момента, в които се появяват преходни правителства с несигурно мнозинство и съставени от много партии – казва историкът пред БНР- Шумен. – Обикновено тези кабинети идват в най-критичните, в политическо отношение, години от развитието на нашето общество. Това са времената, в които става някакъв катаклизъм, някаква криза или някаква генерална промяна. Пример за това е т.нар. преврат на първия български княз Александър I Батенберг, който на 27 април 1881 г. сваля законно избраното Народно събрание и правителството на либералите. В страната ни, забележете, се установява не само правителство с руско участие, но с министър-председател ген. Казимир Ернрот (финландски офицер и администратор на служба в Руската империя). Този кабинет управлява само няколко месеца и илюстрира една от резките промени в българското общество.”

Подобни, в политически план, са и правителствата след силовото сваляне на князАлександър I Батенберг през 1886 г. Начело им се редуват митрополит Климент от Консервативната партия и либералът Петко Каравелов. Историческата статистика показва, че това са  най-кратко управлявалите правителства в България. Първото съществува формално 3 дни, от 9-ти до 12-ти август 1886г., а второто - на Петко Каравелов е с 4 дневен живот - от 12 до 16 август, същата година.

Няколкодневният живот на кабинетите обаче не е единственият куриоз – оказва се, че част от министрите така и не успяват да стигнат до столицата, а други пък изобщо не разбират за оказаната им чест.

Пример за кратковременно управление, в кризисни времена, е и второто правителство на Тодор Иванчов, назначено през 1900 г. с указ на княз Фердинанд и просъществувало по-малко от два месеца. Новоизбраният премиер управлява от името на Либералната партия, въпреки че е оглавена от Васил Радославов – в опит на княза да разцепи политическата организация. “Във времето, за което говорим, България, с изключително големи усилия и смяната на няколко преходни правителства, успява да сключи външен заем и да избегне фалита – такъв, какъвто няколко години преди това не успява да избегне Гърция”, добавя професорът. Положението е толкова критично, че един от кабинетите дори не успява да изплати заплатите на своите чиновници.

Преходните кабинети, в по-голямата си част предизвикват икономически застой – казва още Бисер Георгиев. – Подобни катаклизми се случват именно в исторически периоди, в които неразбирателството между отделните политици води до много сериозно икономическо връщане. Не е задължително обаче да се стига до избори докрай, тъй като обикновено това е лошо решение, заради сравнително безконтролното харчене на средства от хора, които не зависят от парламент.”

В тежки исторически моменти партиите забравят за тесните си политически пристрастия и се обединяват около висшата идея нацията да просперира, припомня опита от миналото историкът. Така, след излизането на България от Първата световна война, политически организации с различни възгледи създават две коалиционни правителства. Едното – на Александър Малинов, просъществува три месеца непосредствено след военния период, а другото – на Теодор Теодоров, се задържа на власт почти година и успява да преодолее най-тежката за страната ни ситуация, когато буквално нямало какво да се яде.

Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Здравка Русева, БНР-Шумен/



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свещеници и миряни протестираха пред Светия синод в София

На 12 март, на заседание в Синодалната палата в София, митрополитите на Българската православна църква решиха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, съгласно чл. 89, ал. 3 от УБПЦ – БП, да продължи да управлява Сливенска епархия в качеството си..

публикувано на 12.03.24 в 14:55
Румен Радев

Румен Радев е домакин на тържествената вечеря ифтар

Президентът Румен Радев ще бъде домакин на тържествената вечеря ифтар по случай началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан. На нея са поканени представители на мюсюлманската общност, на останалите традиционни вероизповедания, на дипломатическия..

публикувано на 11.03.24 в 07:00

"Ти си прелестна" – казва ни антично огледало

Витрина с малки оброчни огледала е част от експозиция, посветена на темата за женската красота в древността, представена в Археологическия музей в гр. Бургас. Изложбата е под надслов "Капризите през Античността. Погледни огледалото" и е по повод 8..

публикувано на 10.03.24 в 10:25