Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Авиатор заснема красотата на родината и я превръща в пощенски марки

Снимка: Национален политехнически музей

На 1 май 1879 г. влиза в обращение първата българска пощенска марка, с изобразен изправен лъв в профил, с корона на главата и надпис „Българска поща”. Но тъй като след Освобождението страната ни все още не разполага със собствена парична единица, за означаване на стойностите върху марките се приема френският франк, с неговото деление сантим. Затова и във филателията първите български марки биват наричани „сантими”.

Националният политехнически музей в София съхранява интересна филателна колекция, която препраща към различни исторически периоди. Сред най-ценните експонати е поредицата, пусната в обращение на 22 февруари 1940 г. под наслов „Въздушна поща”. До осъществяването ѝ се стига, след като през 30-те г. филателната преса настоява старите марки за въздушна поща – „с един и същи сюжет и долнокачествена изработка”, да бъдат заменени с нови.

„Интересното е, че поредицата се появява благодарение на инициативата на пощата да издаде марки с висока художествена стойност – разказва Васил Макаринов, уредник в музея. – Затова и наема художник, който в същото време е и авиатор, за да направи тези илюстрации. Така Константин Икономов през 1939 г. разработва няколко изображения – на излитащ самолет, на прелитаща машина над Асеновата крепост, на летище „Божурище”, както и няколко кадъра над София с царския дворец и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Особено ценното при тези пощенски марки, е че отговарят на идеята за новата обективност в изкуството.”

Васил Макаринов
Осъществяването на задачата е приветствано от Бюрото за пощенски марки към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните в България. „Художникът изпълни добре своята задача и представените от него проекти, след неколкократни поправки и изменения, бяха приети от техническата комисия”, пише институцията в писмото си от 13 септември 1939 г., с което поръчва отпечатването на марките. 

Филателната преса също посреща с възторг изпълнението на новите пощенски марки: „Летецът художник Константин Икономов, с риск за живота си, е прелетял със самолет над най-красивите, но най-опасни места на нашата родина, за да ни даде оригинални и крайно художествени сюжети.”


Предполага се, че за да получи финалните изображения, летецът заснема с фотоапарат забележителни места от нашата родина и след това ги прерисува, пресъздавайки и полета на аероплана. Така, от птичи поглед, човешкото око съзира и Бачковския манастир, и връх Вихрен в Пирин планина, и Рилските езера, и паметника на Шипка... Красивата поредица „Въздушна поща” само за три дни успява да вкара в Народната банка чужда валута на стойност 18 млн. лв. Българските търговци пък се виждат в чудо, защото тиражът на марките се оказва недостатъчен, а поръчките валят от цял свят. 

Духът на времето е запечатан и в други каталози, филателни сбирки и дарения, постъпили в Националния политехнически музей. Непреходната им стойност става достояние за публиката по време на изложби, като посветената на 140-ата годишнина от основаването на „Българските пощи и съобщения”.


„Мисля, че все още има колекционери на пощенски марки – обобщава Васил Макаринов. – И така ще бъде, докато съществуват писмата, като вариант за предаване на някаква информация, както някога се е случвало, макар и в много по-големи мащаби и с много по-голяма страст. Разбира се, някога едно писмо е имало съвсем друга стойност, в сравнение със сегашното време на доста по-бързи варианти за комуникация. Но, да, колекционерството и днес се радва на страст и интерес – и като съвременни пощенски марки, и като история на събирането им от филателисти.”


Снимки: Национален политехнически музей

Още от категорията

Българските летци честват професионалния си празник на 16 октомври

Изключително бойно постижение на български летци дава повод 16 октомври да бъде обявен за Ден на авиацията и на Българските военновъздушни сили. На този ден през 1912 г, няколко дни след избухването на Балканската война, пилотът Радул Милков, командир на..

публикувано на 16.10.21 в 10:05

Балшанската „Св. Параскева“ засиява след сто години чрез майсторските ръце на руска художничка

Елена Адамова е художник от Санкт Петербург, за която зографството е същността на духовния ѝ път.  В България я довежда любовта към българин, станал неин съпруг преди 41 години. Започва да рисува икони в началото на 80-те, първоначално за приятели, а..

публикувано на 14.10.21 в 09:10

150 години от превода на Библията отбелязват в Кюстендил

"Съвременният български език е наложен благодарение на превода на Библията от Петко Славейков. Иван Вазов я е определил като учебникът, който е формирал книжовния ни език", посочва Михаил Гърков, един от съавторите на книгата "150 години Славейков превод на..

публикувано на 03.10.21 в 10:05