Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ясно ли е бъдещето на въгледобива у нас?

Няма с какво да заменим ролята на въглищните мини като гарант за стабилна икономика, енергетика и сигурност

Снимка: БГНЕС

„Зелената сделка” на ЕС, в която участва и България, предвижда до 2030 г. да  бъде премахнато използването на въглища в енергетиката. Целта е нетните въглеродни емисии в атмосферата да спаднат с 55%. Политиците у нас от доста време заобикалят този важен въпрос, свързан и с националната сигурност на държавата, но наскоро еврокомисарят Мария Габриел напомни, че Европейската комисия очаква преговорите по крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете да бъдат най-сетне финализирани. Желателно е това да стане с Плана за възстановяване и устойчивост, още повече, че освен средства по Плана, България ще получи и 2,02 милиарда евро от Фонда за справедлив преход към зелена икономика.

При управлението на ГЕРБ се даваха фалшиви надежди, че правителството ще защити въглищната индустрия и ТЕЦ-овете няма да затварят. При 45-ти и 46-ти парламент се провалиха не само опитите за съставяне на правителство, но и за приемане на отговорно решение за бъдещето на районите, засегнати от затварянето на мините и ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Според издадена заповед от министъра на енергетиката, тази пролет ТЕЦ 2, който е сложно съоръжение, разположено върху въглищна мина с площ 240 кв. км, ще продължи да работи, но със сериозно намалени мощности.

„От гледна точка на специалистите по енергетика това е ненормално малка част – по-малко от 1% от мощността на съоръжението да работи“ – заяви конфедералният секретар на КТ„Подкрепа“ Александър Загоров:

Александър Загоров
„Опасно ниските нива на производство на електроенергия ще застрашат както икономиката ни, така и технологията на ТЕЦ-а, а от друга страна това е изключително тежък финансов удар“.

Дни преди да бъде разпуснат служебният кабинет (на13 септември), двамата министри – на икономиката – Кирил Петков и на финансите – Асен Василев отидоха при миньорите и енергетиците в Маришкия басейн, където се трудят близо 20 000 души. Министрите се подписаха в защита на мините и въглищните централи на подписката, инициирана от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“. 


Министър Асен Василев се обяви против изграждането на парогазова централа в ТЕЦ „Марица-Изток 2“, какъвто проект бе записан от служебното правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му, не може да се правят планове, без да има обратна връзка и дискусии с работещите там. 

Пламен Димитров
„Това е изключително сложен въпрос с много измерения. Главният проблем, който засяга националната сигурност, е какво ще правим с енергийната система на страната. Както и с цената на електрическата енергия, която всички ще трябва да плащаме” – казва в интервю за Радио България президентът на КНСБ Пламен Димитров:

„Повече от 2 години синдикатите много интензивно искат бъдещето на въгледобива в България да бъде ясно очертано от управляващите. Независимо кои са те. В същото време обаче има алтернативни възможности и ние настояваме тези огромни ресурси да бъдат използвани. България би могла да използва инструментите на Плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, както и ресурсите по Оперативните програми от новия програмен период и др. Десетки милиарди могат да бъдат ориентирани така, че да гарантираме в максимална степен работата на нашите въгледобивни дружества и топлоцентралите, докато не намерим заместващи мощности. Това е ключов въпрос. Тук не става дума за социален ефект и работни места за хората. Докато не се намерят решения и не се изградят базови мощности, възобновяемите енергийни източници не могат да бъдат базови мощности, а базови мощности са въглища, атом или газ, за момента в света не са намерени други. Заговори се и за водород, но това е за 5-10 години напред. Та в този хоризонт трябва да бъде ясно как се изграждат, какви са заместващите мощности и с каква крайна цена на електрическата енергия ще са те, която всички ние ще трябва да плащаме със заплатите, които получаваме тук. Ако говорим за газа, той поскъпна на годишна база с 200%. Ако приемем, че той ще замести въглищата, то каква ще бъде цената на тока и дали сфери от индустрията, която сега протестира, ще могат да  понесат новите цени на енергия. Каква конкурентоспособност ще имаме на цялата икономика? Това е същественият въпрос и до момента на него нямаме отговор.“

Съставил: Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС, Елена Балабанова, архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

53% от интернет потребителите в България са онлайн купувачи

53% от интернет потребителите в България (над 2 800 000 души) са онлайн купувачи, докато през 2018-2019 г. те са били една трета от тази цифра. Голям тласък на електронната търговия у нас е дала Covid пандемията. Това съобщи Жанет Найденова от..

публикувано на 28.03.24 в 23:05

България и Молдова ще разширяват сътрудничеството в селското стопанство

Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти. Това стана ясно на среща в София на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и вицепремиера и министър на земеделието и..

публикувано на 28.03.24 в 21:57

„OMV Petrom“ поема проучването за газ в българската зона на Черно море

Румънска компания „OMV Petrom“, която е част от австрийската OMV изцяло ще оперира офшорния блок "Хан Аспарух". Дружеството поема досегашното участие в концесията за издирване на газ, държано от френската "TotalEnergies“. Информацията е на „OMV Petrom“,..

публикувано на 27.03.24 в 16:05