Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Политологът проф. Ивайло Груев:

Фигурата на спасителя – все така търсена, въпреки горчивите уроци от миналото

Проф. Ивайло Груев
Снимка: Йоан Колев

Как изглежда България на прага на трети за годината парламентарни избори и редовен вот за президент и вицепрезидент? Какви са надеждите за формирането на стабилно мнозинство, което е в състояние да излъчи правителство? Тези въпроси не спират да вълнуват обществото, но за разлика от изборите през април и юли, вотът на 14 ноември ще премине под сянката на повишаваща се инфлация. Този факт, както и провеждането им във формат 2 в 1, прави прогнозите на електоралните нагласи изключително трудни. В специално интервю за Радио България, политологът и преподавател в университета в канадската столица Отава проф. Ивайло Груев представи своите наблюдения върху случващото се у нас, макар и погледнато от над 7000 километра дистанция.

„Страхувам се, че периодът на сътресения и нетрайност в политически план ще продължи и след изборите на 14 ноември. България е на над 1300 години, преминали сме през много светли векове, в които сме успели да изградим силна държавност. За съжаление, днес не виждам нужната далновидност и политическа зрялост у българския политически елит при взаимодействието му със силови световни играчи като Вашингтон, Брюксел, Москва и Анкара.“

Наред с уменията си да анализира процесите в политическата действителност, проф. Груев добре владее и изкуството на мерената реч. Затова свидетелства книгата му „Петият печат“, където откриваме стих, в който предизборната кампания е оприличена на празник, организиран с много пари и хора. Все още без отговор е въпросът, кой от претендентите за победата, ще успее да я извоюва. Засега обаче случващото се на политическия терен у нас предизвиква по-скоро смущение, отколкото разбиране или одобрение от страна на политолога:

„С поведението и постигнатото от тях, сценаристите на партията „Има такъв народ“ надминаха безспорния талант на Уди Алън. Що се отнася до новата политическа формация около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, истината е, че са млади, симпатични и образовани. С работата си през последните 4 месеца дадоха заявки как могат да се борят срещу корупцията. Аз обаче имам сериозни съмнения относно словосъчетанието „политически проект“. Изглежда сякаш се спуска някъде отгоре, а не е „роден“ от хората, протестирали с искане за промяна. Именно съставянето му от недоволни от досегашното статукво, би го превърнало в политически проект. Иначе е едно акционерно дружество, чийто механизъм е съвсем друг. Вторият важен момент е свързан с уточнението що е почтеност – към какво или кого е насочена и как ще се осъществи. Противниците на Априлското въстание, са били почтени поданици на Османската империя. Онези, които са в основата на Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война, са били почтени спрямо друга кауза. Така че е важно Кирил Петков и Асен Василев да определят рамките, в които се позиционират.“

Стратегически за България въпроси също очакват позиция от страна на двамата лидери на новата формация – какво мислят за проекта „Три морета“, какво е отношението им към Истанбулската конвенция, бъдещето на въгледобивната индустрия в контекста на Зелената сделка и доколко реалистично е България да влезе в еврозоната на фона на пандемия.

Дали бившите служебни министри ще последват примера на нови играчи от миналото, като Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, и ще се превърнат в любимци на народа, предстои да разберем. Със сигурност обаче сме свидетели на същото свръх проектиране на надежди върху новите политически лидери, каквото видяхме при възхода на царя и генерала.

Що се отнася до уроците за избирателите, те изглеждат все така ненаучени, защото търсенето на следващия национален спасител продължава:

„Не зная дали причината за този феномен се дължи на 500-те години робство, но вероятно има нещо общо – анализира проф. Ивайло Груев. – Нека не забравяме, че т.нар. кръвен данък – вземането на младите момчета и обучаването им да служат на Високата порта, е оказал влияние върху българския народ. Ако погледнете огнищата на народоосвободителното движение, на Просвещението, на Възраждането, те се намират в планинските райони. Това е така, защото момчетата са били скрити именно в тях. Влияние върху поведението и отношението на хората към заобикалящата ги среда оказва и наследеното от социализма очакване, че държавата е длъжна да се грижи за теб.“

Още от категорията

Дарителска кампания събира книги за българското училище в Братислава

Благотворителна кампания, в полза на Българското средно училище „Христо Ботев“ в Братислава, обявиха Изпълнителната агенция по горите - ИАГ, Североизточно държавно предприятие - СИДП, Българското дружество за защита на птиците и Югоизточно държавно..

публикувано на 22.12.21 в 12:38

Наша елха грейна в царството на коледните дървета в Чикаго

Българско коледно дърво, украсено в битов стил, стана част от 79-ата празничната изложба на елхи от цял свят в Музея на индустрията и науката в Чикаго. Върху елхата са поставени кукли, както и орнаменти от дърво, керамика и текстил. Някои от украшенията..

публикувано на 18.12.21 в 10:58

Българското училище в Милано посрещна Дядо Коледа и гледа с оптимизъм към Новата година

„Дядо Коледа, не искам подарък за себе си, но направи така, че котенцето ми да се завърне у дома...” Писмото на едно българско дете в Милано вече пристигна в Лапландия, а питомците на неделното училище „Пейо Яворов” в италианския град посрещнаха Добрия..

публикувано на 17.12.21 в 11:59
Подкасти от БНР