Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В ателието на скулптора Сейфетин Шекеров-Сефо

Сефо на 50: Никога не съм търсил лесното и никога не ме е плашило трудното

22
Снимка: Севда Дюкянджи

Има творци, за които не се говори много – и те не обичат да говорят за себе си. Предпочитат сътворените от мислите и ръцете им творби да говорят за тях. Мълчанието им понякога „извисява” глас в „Лирата на Орфей“ в гр. Девин, идеята им за мощ намира изражение в четириметрова статуя на воин-конник в центъра на Ловеч, мъдростта им се откроява в паметника на Екзарх Йосиф в същия град, намираме го като отдава почит на „Паметника на гвардейците” в София, а любовта му се отразява във водите на Черно море с прекрасната му творба „Морската нимфа” край Бургас.

Сейфетин Шекеров-Сефо е един от тези творци, вглъбени повече в работата си, отколкото в суетата на рекламата. Изброените горе творби са само малка част от неговите паметници и скулптури. Тази година Сефо отбеляза 50-годишен юбилей с изложби в галерия „Минерва“ в София и галерия „Артистика“ в Пловдив.

Статуя на средновековен български воин в центъра на Ловеч

Роденият на 29 август 1971 г. в Сливен скулптор завършва Средно специално училище за приложни изкуства там, а след това и Националната художествена академия за изящни изкуства в София. Посещава ателието на Вежди Рашидов, с когото работят съвместно, а през 1998 г. се дипломира при проф. Емил Попов.

Намираме Сейфетин-Сефо в работното му пространство в столичния квартал Бояна. Гаражите на дома му са превърнати в голямо ателие с профилирани зали с леярна, фурна, място за дялане, коване, конструиране, макетиране и всичко необходимо за създаването на една творба. На учудването ми за сложния процес на работа, Сефо признава, че „обича трудните неща”.

„Аз никога не съм търсил лесното и никога не ме е плашило трудното. Работлив съм. Не мога да стоя и да гледам звездите. Три дни да почивам, на втория аз вече почвам да творя нещо. Още като бях студент колегите ми казваха: “Защо точно скулптура, знаеш ли колко е трудно. Защо не се насочиш към нещо друго”. Но аз си харесвам професията, овладях доста техники още в студентството, от всеки съм научил по нещо. В момента съм затворил кръга и си правя всичко – от глината до камъка целия процес осъществявам сам в галерията.“

Сега през ателието на Сефо минават много младежи. Скулпторът е доволен, че част от тях вече са поели своя самостоятелен творчески път и са се утвърдили като имена.

„Много млади напуснаха страната” – в това кратко изречение прозира и мъката на Сейфетин. За себе си признава:

„Останах, защото бях пълен оптимист за България и за развитието на един младеж в страната. Наистина е много трудно, но реших да остана в родината си.”

Пластичната изразителност на автора ни пренася в един твърде емоционален и прекрасен свят. При Сейфетин конете са великолепни същества, биковете са изпълнени със сила и ярост. Риби, ритони, митология – това са едни от най-любимите му теми:

„Обичам всичко да правя. Но се увличам най- вече от животинския свят – бикове, коне... Митологията също много ме привлича. От десетина години правя и риби, които ми доставят огромно удоволствие.Те са много интересни и аз се опитвам да ги правя още по разнообразни и неестествени. Но после като гледам National Geographic виждам, че има още по-неестествени.

Скулпторът има близо 40 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Автор е на много монументални скулптури. Негово дело са бюст-паметниците на Христо Ботев в гимназията в град Девин и на видния юрист Живко Сталев в Софийския районен съд.

Сефо е създател и на пластиката „Вечният огън“, посветена на майските събития от 1989 година, част от т.нар. възродителен процес (насилствената смяна на имената на турците в страната 1984-85 год.- бел. авт.) в Община Каолиново. Той е автор на много пластики, връчвани като награди – за „Инвеститор на годината“, за националната награда „Константин Константинов“, наградите за фестивала „Надмощие на духа“, организиран от фондация „ Старт“ за деца с увреждания, наградите „Кирил и Методий“, връчвани от Министерството на образованието на училища, навършили 100 и повече години. Творби на Сефо притежават колекционери и фирми от Германия, Англия, Франция, Япония, Южна Корея, САЩ, Турция, България и др.


Как пандемията се отрази на проектите на твореца?

„Доста отрицателно се отрази – казва Сейфетин Шекеров. – Аз си работя, но реализацията става трудно при тези затворени галерии. Обществото е под някакъв стрес, защото има ограничения. Всеки се пази и ние се пазим. Пожелавам на всички да са живи и здрави, да се обичат и така ще успеем заедно!”

Снимки: Севда Дюкянджи и личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25

Българският вируоз Марио Хосен солист ще изпълни импровизации за цигулка в Скопие

Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..

публикувано на 12.04.24 в 15:37

Зеленият път на културата

Повече от 30 артисти и експерти от сферата на изпълнителските изкуства и екологията от няколко държави от Централна и Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, България, Полша, Унгария, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Черна гора - пристигнаха в..

публикувано на 10.04.24 в 15:20