Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

България избира президент

Снимка: БГНЕС

За седми пореден път в демократичната си история България избира президент на републиката. Изборът се извършва пряко от българските граждани на всеки пет години, като президентът може да бъде преизбиран само веднъж.

Днес е вторият тур на вота за държавен глава, в който гласоподавателите избират между две двойки президент и вицепрезидент, чиито кандидатури са издигнати от Инициативни комитети. Това са, от една страна, Румен Радев и Илияна Йотова, от друга – Анастас Герджиков и Невяна Митева.

Какви са правомощията на държавния глава?

Съгласно Конституцията на Република България, той е призван да обединява нацията и да я представлява в международните отношения. Президентът има право да отправя обръщения към народа и към Народното събрание и посредничи при съставянето на правителството, след избирането на народните представители.

Сред важните правомощия на държавния глава са насрочването на избори за народни представители, свикването на Велико народно събрание за промени в конституцията, насрочване на изборите за евродепутати. В правомощията на президента е да назначава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България в международни организации, по предложение на МС. Той назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители.

Като върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България, той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин. Президентът председателства Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да обявява война, военно или извънредно положение, пълна или частична мобилизация.  Въпреки че не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, президентската институция разполага с немалко лостове да наклонява политическите везни в една или в друга посока. През изминалите 30 години практиката неведнъж е показала как държавният глава може да влияе на законодателния процес. Особено при липсата на редовна власт, отговорността за държавното управление се прехвърля в неговите ръце и той се превръща в най-овластената фигура на политическата сцена в страната.

Така например, чрез назначаването на служебни правителства в условията на политическа криза, президентът може да промени модела и посоката на управлението. Илюстрация за това е решението на президента Петър Стоянов, който след протестите срещу правителството на БСП и свалянето на премиера Жан Виденов през 1997 г., назначи служебен кабинет, който въведе валутния борд и прие Национална програма за подготовка и присъединяване на България в НАТО. Така той отряза пътя към властта на партията с преобладаващо мнозинство в парламента.

Президентът има право да сключва международни договори от името на държавата, а също и да утвърждава промени на границите и на административно-териториалните центрове, по предложение на правителството.

По Конституция, президентът награждава изявени личности – български и чужди граждани с ордени и медали. Това са: „Стара планина”, „Св. св. Кирил и Методий”, „За гражданска заслуга”, „За военна заслуга”, „Мадарски конник” и „За храброст”.

В своите държавни функции, президентът е подпомогнат от вицепрезидент, който се избира пряко от народа в една листа с президента. В правомощията на вицепрезидента е да предоставя убежище, да помилва осъдени, да дава и възстановява българско гражданство, както и да освобождава и лишава от него. Вицепрезидентът обаче няма право да замества президента в случай на негово отсъствие. В същото време може да встъпи в длъжността на президент, при предсрочно прекратяване на президентския мандат до провеждането на нов избор за президент.

Редактор: Дарина Григорова