Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Между първия и втория мандат

Илияна Йотова: Да върнем влиянието на българската култура зад граница

Вицепрезидентът отговаря на Вашите въпроси чрез "Радио България"

7
В Българския теоретичен лицей „В. Левски” в Кишинев
Снимка: Екип на вицепрезидента

Липсата на диалог с другите две важни институции в държавата - Народното събрание и Министерския съвет, е попречило да бъдат осъществени голяма част от идеите на президента и вицепрезидента по отношение на политиките към българите зад граница. Това стана ясно от интервюто, което вицепрезидентът Илияна Йотова даде специално за "Радио България", броени дни след като тя и Румен Радев получиха доверието на българските граждани да продължат работа и във втори мандат.

Разговорът се състоя в седмицата, в която България беше разтърсена от два трагични инцидента, отнели живота на 9 българи в дом за възрастни хора и на 45 граждани на Северна Македония, загинали в катастрофа на автомагистрала „Струма“. „Емоциите са още твърде силни“ – посочи в началото на интервюто Илияна Йотова, изказвайки съболезнования на близките и роднините на жертвите:


Този път истината трябва да излезе с всички детайли, колкото и да е жестока тя. И да видим кой не си е свършил работата. След истината трябва да се вземат и съответните мерки, за да не стават подобни трагедии в страната ни. Но аз бих направила и крачка напред. Нека този път разберем кои са виновните, а не да се размива вината през цялото общество. И, действително, да има и наказания.“

Равносметката на изминалите пет години на поста вицепрезидент на България

„Да, ние нямаме законодателна инициатива в правомощията си, но през цялото време давахме идеи как да се подобри един или друг закон, – напомни Йотова. – Като започнем от Закона за българското гражданство, през Закона за българите зад граница и Закона за пребиваването на чужденците в страната, който създава много проблеми, особено за младите хора, които идват да следват тук. След дълго настояване от наша страна, бяха направени някои частични промени, но това в никакъв случай не е онова сериозно и задълбочено законодателство, което ни е нужно. Много се надявам, че след някоя и друга седмица ще има стабилен кабинет, правителство от просветени хора, които да могат да правят закони, така че те да са работещи. И заедно с тях да направим сериозните политики.

Виртуална среща с IT експерти
Близо 2 милиона, по неофициални данни, са българските граждани извън пределите на страната ни. Те участваха изключително активно в проведените през годината избори за Народно събрание и президент, заявявайки надеждата да видят реални промени в родината ни – спазване на правила, работеща съдебна система, качествено здравеопазване, намаляване на корупцията сред държавните служители, добро пенсионно осигуряване за родителите им в България."

Много неща предстоят – посочва Илияна Йотова, която отговаря за политиките на президентската институция спрямо българите в чужбина: "Позитивната част на отминалите избори е, че българите зад граница показаха много сериозна активност. И това е сигурен белег колко много държат на България. И най-важното – българите зад граница виждат светъл лъч за промени тук. Трябва да направим всичко възможно като страна да не ги разочароваме този път.“

Среща с българи в Словакия
Един от приоритетите, записани на първа страница в новите задачи на вицепрезидента, е да осъществи контакт с Мрежата на изборните доброволци по света и да спомогне за регламентиране на нейния статут. Това според Илияна Йотова това трябва да стане чрез „промени в Закона за българите зад граница, но и в хоризонталното законодателство и в избирателния кодекс, за да бъде изпипано както трябва, да прекратим веднъж завинаги проблемите, които те имат, но и да предотвратим евентуални злоупотреби“.

Друг приоритет за следващия мандат е темата за българския език зад граница. Една от най-сериозните задачи в това отношение е връщането на матуритетния статут на българския език във Франция. „Това не е нарочно решение на френската държава, а вероятна техническа грешка. „И никой в нашите министерства не е забелязал това, за да подаде сигнал навреме и да се върне текстът. Сега това е много по-трудно, но така или иначе ще трябва да работим в тази посока“ – каза Йотова и допълни:

„Българският език, за съжаление, през годините е загубил своето място в много европейски държави. Ние имахме години, в които българистиката беше специалност във водещи европейски университети. Заради собственото ни нихилистично безхаберие като страна и като хора, сме загубили тези позиции – казва Илияна Йотова и посочва фрапиращ пример: – В университета в Будапеща няма лекторат по български език, за сметка на това пък има лекторат по македонски език, каквото и да означава това. Можете да поставите тази тема в контекста на всичко онова, което става в отношенията ни с Република Северна Македония. Ние сме имали позиции, които сме загубили и няма да бъде лек и кратък пътят на тяхното възстановяване. Но трябва да го направим.“

Среща с българите в с. Заря – Украйна
Като успех на работата си, заедно с предишното правителство, Йотова отчете създадената възможност децата, завършили български училища зад граница, да кандидатстват с оценките си директно в нашите висши учебни заведения. „Това се прави с благородната цел тези деца да се върнат да учат в България и, дай Боже, да остават тук и да запазват езика. Трябва да се усъвършенства още повече тази система. И на следващо място – това, което за мен е изключително важно – как да направим така, че и чужди граждани да изучават български език. Това е най-голямото предизвикателство, което е въпрос на държавна политика.“

В Българския теоретичен лицей „Васил Левски” в Кишинев
Във външнополитически план изключително важни са контактите с властите в Молдова, за да се съхрани целостта на Тараклийския район, където живее концентрирана българска общност. Административно разделение би довело до загуба на възможности за изучаване на българския език като майчин, поясни вицепрезидентът Йотова.

„Аз изразявам тревога пред вас, че нито новият президент на Молдова, нито министър-председателят са посетили Тараклийската област. Бихме ги подсетили, буквално, с едно писмо, а защо не и да отидем заедно и отново да се поставят българските позиции. Молдова е суверенна държава, не можем да се бъркаме пряко, но можем да кажем какво е нашето мнение. До този момент във всички нива на молдовските власти ние сме срещали разбиране, много се надявам, че това ще продължи и занапред.“

Що се отнася до Тараклийския университет – „Бавно румънският език настъпва в този университет, вече има няколко специалности на румънски език, българският остава назад. Огромната цел е единственото висше българско учебно заведение зад граница да бъде запазено“, категорична е Йотова. Тя обеща, че няма да пожали усилия в тази посока.

Среща с българи в Казахстан
В интервюто си за Радио България Илияна Йотова даде отговор и на редица въпроси, поставени и чрез фейсбук страницата ни "Радио България за българите по света" от български граждани, живеещи в различни точки на земното кълбо.

  • Кога ще се ускори процедурата по издаване на българско гражданство;
  • Как вицепрезидентът би могла да съдейства за разрешаване на сагата с Българския дом в Прага;
  • Трябва ли да има референдум за въвеждането на еврото, ще има ли още дигитални срещи със сънародници в чужбина;
  • Къде ще бъде България на европейската карта след 5 години?
Отговорите чуйте в последната част от интервюто с Илияна Йотова.  

Снимките са предоставени от екипа на вицепрезидента

Галерия

Още от категорията

Български забележителности са вдъхновение за захарните изкушения на Мария Озтюрк

Знаете ли какво е общото между Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул, Софийската синагога и картините на Владимир Димитров- Майстора? Оказва се, че освен България червената нишка между тях е …. захарното тесто и една българка, която от 20..

публикувано на 27.01.22 в 11:13

Българите в чужбина не искат да се завърнат в родината

Сънародниците ни зад граница не смятат да се завърнат трайно у нас, показват резултатите от проучване на популярната глобална общност на българите по света "Тук-Там". А тези от тях, които все пак допускат подобна възможност, я определят като евентуално..

публикувано на 25.01.22 в 18:55

Българска етнографска зона ще има в Болград

Изграждането на българска етнографска зона е започнало в началото на годината при Центъра за култура и отдих на Болградската община /Болград в Украйна е приеман като неофициална столица на бесарабските българи/. Жителите и гостите на града ще..

публикувано на 23.01.22 в 14:00
Подкасти от БНР