Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Андреевден е!

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Снимка: pravoslavieto.com

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието, че от Андреевден нощта става по-кратка, а денят започва да наедрява „с по едно просено зърно“. Така е до Игнажден (20 декември), когато светлата част на денонощието се увеличава колкото върха на игла.

Православният празник, отбелязван на 30 ноември, почита паметта на св. апостол Андрей Първозвани, брат на св. апостол Петър. Ученик на Йоан Кръстител, според преданието, Андрей бил сред хората, на които Йоан посочил Иисус с думите: „Ето Агнецът Божий!”. Като чул това, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. Андрей и Петър били рибари и продължили да водят предишния си живот и след тази случка. След време Иисус ги срещнал на брега на Галилейското море докато ловели риба и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде го следвали и станали свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.



Вероятно това, че Андрей бил рибар, у нас, особено по Южното Черноморие, почитат светеца наравно със св. Никола (6 декември). Съществува и представата, че свети Андрей е баща на свети Никола. В народните песни и поверия, той също е господар на морските бури и хали. Както и повелител на мечките.



Най-популярната народна легенда разказва как светецът впрегнал мечка в ралото си, тъй като горското животно изяло вола му. След това, яхнал мечката, и се прибрал в селото.

Друга фолклорна история представя Андрей като отшелник в гората, който опитомил мечка. След като отшелничеството му свършило, той тръгнал към манастира, за да приеме причастие. Както и в първата приказка, светецът яхнал мечката и така стигнал при своите събратя и се причастил. 

На Андреевден младите булки не работят, за да „наедреят“ по-скоро, т. е. да се сдобият с рожба. В навечерието на празника жените варят царевица, боб, леща и всякакви зърнени култури, които наедряват. Обикновено това се прави в ново гърне.



На сутринта всеки от домашните взима по малко от варивото и хвърлят през комина, като наричат за високи посеви (добра реколта), слагат по малко и в храната на домашните животни, а останалото изяждат.

Вярата, че на Андреевден всичко започва „да поедрява“, е отразена и в другите наименования – Едрей, Едрин. А името Мечкинден, разбира се, идва от историите за това как светецът обуздава мечката.

За да предпазят бъдещите посеви, жените хвърляли царевица в комина, произнасяйки:

„На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия!“

„На ти, мечко, кукуруз, да не ядеш хората и стоката!“

Както и: „На ти, мечко, кукуруз, а нам – живот и здраве!“

Снимки: pravoslavieto.com, архив

Още от категорията

Българското розово масло – между високата цена по света и недооценения ръчен труд в градините

„Царица Роза” – така наричат ароматната маслодайна роза, която се отглежда от незапомнени времена в живописните подбалкански градове Карлово, Казанлък, Стрелча и Перущица. Повече от 40 години в Казанлък и Карлово има традиция да се избира красиво..

публикувано на 06.06.22 в 14:20

Яхнаджийството – един позабравен занаят се завръща в Долината на розите

В Казанлъшкия край, известен с масивите от маслодайна роза и производството на розово масло, преди повече от век и половина така нареченият „шарлан“ или „шарлаган“ от орехи присъствал неотменно във всеки дом. Хората използвали ореховото масло както..

публикувано на 05.06.22 в 10:25

За нестинарите днес е Денят на свети Костадин

Празникът на св. св. Константин и Елена по стар стил е на 3 юни. В нощта срещу 4 юни в някои села в Странджа и до днес се извършва обичаят Нестинарство – танц с боси крака върху жарава . "Вярвай и не задавай въпроси!" – нестинарското тайнство..

публикувано на 03.06.22 в 06:10