Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андреевден е!

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Снимка: pravoslavieto.com

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието, че от Андреевден нощта става по-кратка, а денят започва да наедрява „с по едно просено зърно“. Така е до Игнажден (20 декември), когато светлата част на денонощието се увеличава колкото върха на игла.

Православният празник, отбелязван на 30 ноември, почита паметта на св. апостол Андрей Първозвани, брат на св. апостол Петър. Ученик на Йоан Кръстител, според преданието, Андрей бил сред хората, на които Йоан посочил Иисус с думите: „Ето Агнецът Божий!”. Като чул това, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. Андрей и Петър били рибари и продължили да водят предишния си живот и след тази случка. След време Иисус ги срещнал на брега на Галилейското море докато ловели риба и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде го следвали и станали свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.



Вероятно това, че Андрей бил рибар, у нас, особено по Южното Черноморие, почитат светеца наравно със св. Никола (6 декември). Съществува и представата, че свети Андрей е баща на свети Никола. В народните песни и поверия, той също е господар на морските бури и хали. Както и повелител на мечките.



Най-популярната народна легенда разказва как светецът впрегнал мечка в ралото си, тъй като горското животно изяло вола му. След това, яхнал мечката, и се прибрал в селото.

Друга фолклорна история представя Андрей като отшелник в гората, който опитомил мечка. След като отшелничеството му свършило, той тръгнал към манастира, за да приеме причастие. Както и в първата приказка, светецът яхнал мечката и така стигнал при своите събратя и се причастил. 

На Андреевден младите булки не работят, за да „наедреят“ по-скоро, т. е. да се сдобият с рожба. В навечерието на празника жените варят царевица, боб, леща и всякакви зърнени култури, които наедряват. Обикновено това се прави в ново гърне.



На сутринта всеки от домашните взима по малко от варивото и хвърлят през комина, като наричат за високи посеви (добра реколта), слагат по малко и в храната на домашните животни, а останалото изяждат.

Вярата, че на Андреевден всичко започва „да поедрява“, е отразена и в другите наименования – Едрей, Едрин. А името Мечкинден, разбира се, идва от историите за това как светецът обуздава мечката.

За да предпазят бъдещите посеви, жените хвърляли царевица в комина, произнасяйки:

„На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия!“

„На ти, мечко, кукуруз, да не ядеш хората и стоката!“

Както и: „На ти, мечко, кукуруз, а нам – живот и здраве!“

Снимки: pravoslavieto.com, архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 300 000 българи празнуват имен ден на Ивановден

На Ивановден почитаме паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. 347 534 са сънародниците ни, които празнуват своя имен ден днес. "Иван е титла, а не име", казва народът ни за най-таченото име у нас,..

публикувано на 07.01.24 в 05:10

За първи път ще има мъжко хоро в ледените води на река Огоста

Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление...

публикувано на 05.01.24 в 21:05

Късметите за баница – от дряновите пъпки до днес

Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо,..

публикувано на 31.12.23 в 15:30