Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Нина Нанкова: Светът няма да остане без учени

Нина Нанкова
Снимка: zajenitevnaukata.bg

През последните две години, покрай търсенето на лечебни средства срещу коронавируса, растението граптопеталум (Graptopetalum paraguayense) привлече вниманието на учените с противомикробните си качества. На пръв поглед то е съвсем обикновен представител на семейство дебелцови (Crassulaceae), непретенциозен и лесен за отглеждане в стайни условия. По тази причина е сред предпочитаните декоративни цветя и в България. Неговата родина е Мексико, но в Азия и най-вече в Тайван, то често присъства на трапезата. Затова и тайванците, които редовно го консумират, са сред най-слабо засегнатите от пандемията – благодарение на лечебните му свойства.

Graptopetalum paraguayense
Именно това откритие на учените, които наблюдавали с интерес тайванския феномен, дава тласък в научната кариера набългаарката Нина Нанкова, асистент в Института по обща и неорганична химия към БАН, която отдавна изучава антивирусните качества на граптопеталума. Насочва се към него още когато разбрала от колегите си в БАН, че се използва за лечение на някои инфекции:

„Първо изследвахме антибактериалното и антивирусното му действие, където то показа доста добра активност върху херпесни вируси – разказва Нина Нанкова в интервю за БНР. – И понеже проучването на антивирусната му активност към херпесни вируси е проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОН, когато дойде пандемията, от министерството отправиха покана към ръководителя на проекта, доц. Маркова, да се проучи дали това растение може да се използва в борбата с коронавируса.“

Следват опити с осем вида човешки коронавируси, с изключение на SARS Cov2. „Не работим със сегашния коронавирус, тъй като е забранено да се работи с него в лаборатории“, подчертава Нина Нанкова и допълва:



„С останалите човешки коронавируси, върху които сме изследвали инхибиращата активност на екстракта от растението, имаме доста добри резултати – пояснява младата изследователка. – Растението се изследва за потенциално лечение, но ролята на мен и на колегите, занимаващи се с теоретична изчислителна химия, е да оценим със симулации и с докинг, кое точно съединение или група от съединения в него проявяват тази антивирусна активност.“

Благодарение на новаторския проект Нина Нанкова успява да спечели стипендия в конкурса под егидата на ЮНЕСКО „За жените в науката“. Средствата, в размер на 5000 евро ще отидат за изчислителна техника, за мощни компютри с достатъчно добри параметри, за консумативи и др.

Нина Нанкова (в средата)
„За един учен най-важното е една статия – подчертава младата изследователка. – Все по-често се налага да се плати на списанието, за да ти публикуват труда. Немалка част от средствата може би ще отидат и за това. Друга част, за популяризиране на резултатите на конференции и научни форуми. Изискванията на фонд „Научни изследвания“ са станали все по-ограничаващи. Преди беше много по-лесно да прехвърляш средства от едно перо в друго. Сега е много трудно, да не кажа невъзможно. Например, както сме в епидемиологичната обстановка вече две години, в началото на проекта си заделил немалко пари за командировки, за конференции в чужбина, за участия, а сега те остават и в действителност нямаш възможност да ги използваш за нещо друго.“

Въпреки трудностите и нищожните средства, които се отделят за науката в България, според Нина Нанкова, българските учени успяват някак да развиват потенциала на научната ни мисъл и да се задържат на нужното световно ниво. Важното условие за разгръщане на тези способности е семейната среда, където децата формират интереса си към знанието.

„Светът няма да остане без учени, тъй като ученият се изгражда в семейството – пример от родителите, поощряване на децата да четат повече и да се интересуват“, отбелязва в заключение изследователката.

Съставил: Д. Григорова / по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: zajenitevnaukata.bg, архив

Още от категорията

Петя Георгиева крачи в света на възрастните, хванала Малкия Принц за ръка

Вълшебният свят, за който всяко дете отваря душата си, щом се докосне до книга, намира пристан – някъде там, в привидния край на необятното детско сърце, и търпеливо чака да бъде разбуден. И наистина идва ден, дали утре или след много лета, когато..

публикувано на 26.03.22 в 11:05

Ву Нгуен – един виетнамец, намерил себе си в България

„Елате и преценете сами дали и какво ще ви хареса от България, но не се влияйте от чутото или прочетено за страната ни“ – такъв съвет към чужденците дава един виетнамец, израснал в България и превърнал се в гражданин на света. Името му е Ву Нгуен,..

публикувано на 23.03.22 в 09:54
Георги Каиш в БНР

Георги Каиш: Молдова е моята родина, България ми е прародина

Той е само на 19, но вече има сериозен успех като водещ на ток шоу в молдовското радио „Албена“. От 6 месеца Георги Каиш е студент в България – учи „Международни икономически отношения“ в Университета за национално и световно стопанство. Съвсем..

публикувано на 22.03.22 в 10:15