Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нина Нанкова: Светът няма да остане без учени

Нина Нанкова
Снимка: zajenitevnaukata.bg

През последните две години, покрай търсенето на лечебни средства срещу коронавируса, растението граптопеталум (Graptopetalum paraguayense) привлече вниманието на учените с противомикробните си качества. На пръв поглед то е съвсем обикновен представител на семейство дебелцови (Crassulaceae), непретенциозен и лесен за отглеждане в стайни условия. По тази причина е сред предпочитаните декоративни цветя и в България. Неговата родина е Мексико, но в Азия и най-вече в Тайван, то често присъства на трапезата. Затова и тайванците, които редовно го консумират, са сред най-слабо засегнатите от пандемията – благодарение на лечебните му свойства.

Graptopetalum paraguayense
Именно това откритие на учените, които наблюдавали с интерес тайванския феномен, дава тласък в научната кариера набългаарката Нина Нанкова, асистент в Института по обща и неорганична химия към БАН, която отдавна изучава антивирусните качества на граптопеталума. Насочва се към него още когато разбрала от колегите си в БАН, че се използва за лечение на някои инфекции:

„Първо изследвахме антибактериалното и антивирусното му действие, където то показа доста добра активност върху херпесни вируси – разказва Нина Нанкова в интервю за БНР. – И понеже проучването на антивирусната му активност към херпесни вируси е проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОН, когато дойде пандемията, от министерството отправиха покана към ръководителя на проекта, доц. Маркова, да се проучи дали това растение може да се използва в борбата с коронавируса.“

Следват опити с осем вида човешки коронавируси, с изключение на SARS Cov2. „Не работим със сегашния коронавирус, тъй като е забранено да се работи с него в лаборатории“, подчертава Нина Нанкова и допълва:



„С останалите човешки коронавируси, върху които сме изследвали инхибиращата активност на екстракта от растението, имаме доста добри резултати – пояснява младата изследователка. – Растението се изследва за потенциално лечение, но ролята на мен и на колегите, занимаващи се с теоретична изчислителна химия, е да оценим със симулации и с докинг, кое точно съединение или група от съединения в него проявяват тази антивирусна активност.“

Благодарение на новаторския проект Нина Нанкова успява да спечели стипендия в конкурса под егидата на ЮНЕСКО „За жените в науката“. Средствата, в размер на 5000 евро ще отидат за изчислителна техника, за мощни компютри с достатъчно добри параметри, за консумативи и др.

Нина Нанкова (в средата)
„За един учен най-важното е една статия – подчертава младата изследователка. – Все по-често се налага да се плати на списанието, за да ти публикуват труда. Немалка част от средствата може би ще отидат и за това. Друга част, за популяризиране на резултатите на конференции и научни форуми. Изискванията на фонд „Научни изследвания“ са станали все по-ограничаващи. Преди беше много по-лесно да прехвърляш средства от едно перо в друго. Сега е много трудно, да не кажа невъзможно. Например, както сме в епидемиологичната обстановка вече две години, в началото на проекта си заделил немалко пари за командировки, за конференции в чужбина, за участия, а сега те остават и в действителност нямаш възможност да ги използваш за нещо друго.“

Въпреки трудностите и нищожните средства, които се отделят за науката в България, според Нина Нанкова, българските учени успяват някак да развиват потенциала на научната ни мисъл и да се задържат на нужното световно ниво. Важното условие за разгръщане на тези способности е семейната среда, където децата формират интереса си към знанието.

„Светът няма да остане без учени, тъй като ученият се изгражда в семейството – пример от родителите, поощряване на децата да четат повече и да се интересуват“, отбелязва в заключение изследователката.

Съставил: Д. Григорова / по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: zajenitevnaukata.bg, архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Оксана и Иван Желяпови – баща и дъщеря с кауза да помагат на бесарабски българи в Молдова

Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..

публикувано на 24.01.24 в 11:05

Анна Малешкова изследва историята на бесарабските преселници от България

В края на старата година – на трогателна среща със съмишленици в столичните "Държавни архиви", писателката Анна Малешкова отпразнува 80-ия си юбилей . "Гледам напред, искам още да живея, обичам живота, обичам България", казва бесарабската българка с..

публикувано на 08.01.24 в 12:30

Стефан Боргоджийски от Рим: Чрез гайдата свързвам двете си краища – българско и италианско

Той е на 24 години, родом от българския град Раковски, но целия си живот е прекарал в Италия. В момента е студент в музикалната академия "Санта Чечилия" в Рим, специалност кларинет, но е влюбен в гайдата и по-точно в родопската каба гайда...

публикувано на 28.12.23 в 11:00