В християнския свят Рождество Христово се възприема като празник на надеждата, която се ражда, за да изпълни сърцата на вярващите с радост. Тогава ежедневната суета отстъпва пред семейния празник и най-близките до сърцето хора.
В българската православна традиция навечерието срещу Рождеството – Бъдни вечер, се отбелязва на постна трапеза, в тесен семеен кръг. Притихнали всички очакват Създателят на света да се роди чрез Младенеца, призван да направи света по-добър с любовта си. Това е любовта, която ще промени дори сърцето на разбойника, познал Бога в очите на Спасителя.
В своята същност празникът е посветен на децата, които възприемат света с чисти сърца и вяра в чудесата. Именно те истински се радват на празника и се включват активно в приготовленията и украсата на дома. От подреждането на играчките по елхата, замесването на питката с наричанията и отправянето на желанията, пред догарящия бъдник в огнището – всичко символизира привличането на божествената закрила.
А ако разгледаме внимателно отделните елементи на украсата ще открием, че венецът на вратата напомня Христовата корона от тръни, а елхата – райското дърво на познанието. Играчките са ябълките, с които Ева съблазнява Адам. Звездата на върха на дървото пресъздава витлеемската комета, която посочила пътя на тримата влъхви към Младенеца. Запалената свещ е пламъкът на любовта и светлината в сърцето на Иисус Христос, който извежда вярващите християни от тъмнината.
Още за символиката на светлия празник можете да научите от публикацията „Символите на Рождество Христово“, от колекцията на Радио България:
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: БГНЕС
Папа Франциск назначи отец Петко Вълов за епарх на епархия „Св. Йоан XXIII“ на вярващите католици от византийски обред в България, предаде „Ватикан Нюз“. Светият отец е приел оставката на Н. Пр. Христо Пройков, предава БТА. Новият..
Археологическият комплекс “Долината на тракийските царе” в град Шипка днес ще официално отваря врати. "Той е първият по рода си в страната, а целта му е да представи в пълнота и да развие тракийската култура и изкуство в района на..
На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан“ в Истанбул митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Вместо името на патриарх Кирил VII е произнесено това на..
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата..